Снимка: Bloomberg |
Администрацията на американския президент Джо Байдън непрекъснато уверява американците, че острото ускоряване на инфлацията, което усещат, е временно – на езика на икономистите, тя е преходна. Проучванията показват, че обществото не е толкова убедено в това, но потребителските очаквания за инфлацията са печално известни с непостоянството си, коментира анализаторът на Bloomberg Карл Смит.
Всичко това накара икономисти и централни банкери внимателно да проучват данните за сигнали кога или дали инфлацията – в момента малко под 4%, ще се върне обратно към целта на Федералния резерв от 2%. Вместо това те трябва да осмислят един фундаментален въпрос: дали Фед не трябва да се стреми да направи инфлацията от 4% постоянна.
Нека бъдем ясни, няма съмнение, че скорошният ръст в цените е неприятен шок. Отчасти причината е, че е толкова неравномерен. Цените на суровините, като бензин и дървесина, заедно с няколко избрани стоки, например използвани автомобили, се повишиха с двуцифрени темпове.
Остро увеличение на цената на дори малък брой продукти генерира далеч повече болка от ускоряване на общия темп на инфлацията, която е усреднена сред хиляди продукти. Но инфлацията при няколко стоки е типът инфлация, която вероятно ще се обърне отново, тъй като отразява прекъсвания във веригата на доставки, които в крайна сметка ще бъдат решени.
Анализаторите се тревожат, че забързването на инфлацията може да бъде трайно, защото виждат сигнали за по-широк, по-лек ръст на цените сред редица стоки – и, най-важното, в заплащането на работниците, които ги произвеждат.
Този ръст както в заплатите, така и в цените може да доведе до така ужасяващата инфлационна спирала. Въпреки това тъй като се споделя и от домакинствата, и от компаниите, болката е заглушена. По-високият темп на инфлацията и съответно по-бързият растеж на заплащането наистина може да бъде нетен позитив за икономиката.
Има две основни причини за това. Първата е динамиката на дълга. По-високите нива на инфлацията правят дълга по-скъп, но и по-лесен за управление.
Трайно увеличение на инфлацията от 2% (толкова е средното ниво през последното десетилетие) до 4% ще доведе и до увеличение на лихвените проценти със средно 2%, тъй като кредиторите се опитват да се защитят от растящите цени. Икономистите описват това като повишение на номиналните лихви, тъй като нетната възвръщаемост от кредитирането – реалният лихвен процент след отчитане на инфлацията – остава същата.
Един начин да видим как ще се развие това, е да разгледаме ипотечният пазар. По-високите номинални лихвени проценти ще означават по-високи месечни плащания за всеки заем. Това изглежда ще направи жилищата дори по-малко достъпни. Но това, което стана ясно през последните две десетилетия – и което икономическата теория прогнозира – е, че цените на жилищата в най-желаните градски райони се определят от най-високата ипотека, което едно заможно градско семейство може да си позволи.
Купувачите на тези пазари залагат един срещу друг за сравнително фиксирано предлагане на жилища. През последното десетилетие, докато номиналните лихви спадаха, семействата можеха да си позволят да поемат по-големи ипотеки и затова най-високите оферти растяха. Като цяло купувачите в крайна сметка завършваха със същото месечно плащане.
И все пак ръстът в заплащането също бе бавен през последното десетилетие. Затова същите тези семейства не забелязаха ипотечните им плащания да се свиват като дял от доходите им със същия темп като при предишните поколения. Те имат и по-малко пространство да управляват непредвидени разходи, което прави финансовото им бъдеще по-несигурно.
Скромното ускоряване на инфлацията и заплащането ще обърне целия този процес – тоест то ще намали размера на ипотеките и максималните оферти, а това ще забави ръста на цените на жилищата. В същото време увеличаващите се заплати ще направят тези ипотеки по-достъпни с времето.
Втората причина да се подкрепи по-високата инфлация – и в резултат по-високите номинални лихвени проценти, е по-малко свързана със собствениците на жилища, отколкото с председателя на Федералния резерв Джером Пауъл. По-високите лихвени проценти ще дадат на Фед повече пространство да намали основните лихви в случай на икономически спад. Когато Covid удари, номиналният лихвен процент, контролиран от Фед, бе само 2%. Това му даде малко пространство да стимулира икономиката. За съжаление, отчасти заради необичайния характер на рецесията, Конгресът направи това.
Следващата рецесия, надявам се, няма да бъде в резултат на глобална пандемия. Това означава, че е малко вероятно Конгресът да предостави същото ниво на подкрепа, а Фед ще трябва да се постарае повече, за да стимулира икономиката. За да направи това, ще се нуждае от по-високи номинални лихви.
Инфлацията – особено причинената от остро поскъпване при няколко продукта, е политически непопулярна. Скромно устойчиво увеличение на цените и заплатите обаче може да създаде по-стабилни американска икономика, подобрявайки динамиката на дълга и давайки на Фед повече гъвкавост. В един несигурен свят тези две предимства на високата инфлация не просто си заслужават.
