Вече съобщихме тъжната вест, ала още не можем да я осмислим, да я приемем, да живеем с нея.
Отиде си Корнелий Савов, колега, приятел и съмишленик, последователен борец за демокрация и европейски курс на българската държава, непримирим антикомунист, страдалец, любящ съпруг и баща, съосновател на Атлантическия съвет на България.
Още един български гражданин коварно и скоропостижно бе покосен от жестокия китайски вирус.
Корнелий Савов живя скромно, достойно и честно. Не правеше нищо за пари или за слава, а заради дълбоката си убеденост, че справедливостта трябва да бъде водеща човешка ценност.
В ушите и в паметта ни завинаги ще звучат непримиримите му слова в защита на националните ценности,
призивите за лустрация и за забрана на БКП,
отекнали още през 1990 г., когато малцина от нас знаеха кои сме и накъде вървим.
Син на „врагове на народа“, интернирани и гонени от работа, бе израснал с клеймото на честния човек, осъден на мъки според графата „засегнат от мероприятия на народната власт“.
Бе намерил избавление в необятния свят на физиката, в деполитизираното съвършенство на електроните и на протоните, съзидали прекрасната Вселена и греховния свят на човешкото самоунищожение.
За дълго бе пленен от света на науката и от съвършенството на неумолимите ѝ закони. Но жаждата за истина и справедливост го върна към земните дела, към политическите баталии, към сблъсъка между Добро и Зло, в който той никога не бе и не би могъл да бъде безучастен.
От създаването на Атлантическия съвет на България до сетния си час Корнелий Савов бе деен, инициативен, неуморим радетел на атлантическата идея,
точен барометър и нравствен камертон
за всекиго от нас.
Малцина знаеха, че понякога пътува от Пловдив до София с пари, взети назаем. Никому не се оплака за материалните си затруднения или скромната пенсия, която му бе отредила социалистическата татковина след десетилетия усърдна преподавателска и научна дейност.
Без да членува в партии, бе политически активен гражданин. Смъртта го сне от предизборните листи на една от десните проевропейски сили, но няма да зачеркне примера му на родолюбец и на достоен воин на гражданското общество.
Не случайно, макар и на шега, понякога се титулуваше като Луций Корнелий Сула, римски сенатор и консул. Защото подобно на Катон Стари, който завършвал всички свои речи в Римския Сенат с „Впрочем смятам, че Картаген трябва да бъде разрушен“, Корнелий винаги повтаряше своя необорим и неопроверган рефрен – без лустрация, декомунизация и дерусификация
България няма да има добро и успешно бъдеще
и ще се затрият скромните традиции и свидните победи на крехката ни демокрация.
Събитията от последната седмица, с разкритието на руска шпионска мрежа у нас и обявяването на имената на още десетки агенти на Държавна сигурност, напиращи към българския Парламент, станаха поредно и горчиво потвърждение на правотата му.
Благодарим ти за примера и силата която ни даваше, приятелю!
До края на живота си ще мерим словата и делата си с твоя точен и тежък аршин!
Сбогом, сенаторе в Горната камара на Истината и Справедливостта!
От членовете на Атлантическия съвет на България
Публикувано със съгласието на Faktor.bg
