Снимка: Andrey Rudakov/Bloomberg |
Едно пророчество получи допълнителен тласък заради войната в Украйна – че вълната на глобализацията след Студената война, която свърза напредналите и развиващите се икономики, постигна много, но геополитическите съперничества ще доведат до нейния разпад.
Според различни прогнози онлайн светът ще се раздели на три конкуриращи се цифрови сфери, отчасти благодарение на три несъвместими модела на обработка на данни – европейско регулиране, фокусирано върху неприкосновеността на личния живот, абсолютно свободният американски модел и китайското държавно наблюдение, пише FT.
Междувременно политическият риск от стратегическия конфликт между САЩ и Китай кара компаниите да пренасочват веригите си на доставки. Правителствата, особено след като Русия нахлу в Украйна, са изправени пред задачата да избират икономически и стратегически страни: или водените от САЩ напреднали икономики (понякога с ЕС като донякъде независим полюс), или Китай.
Няма обаче много доказателства в подкрепа на тези очаквания. Не само, че повечето стандартни мерки за глобализация – трансгранично движение на стоки, услуги, капитали, данни и хора, се справят доста добре, но правителствата показват, че имат място за маневриране да продължат.
Да вземем като пример защитата на данните и предполагаемото разбиване на цифровата сфера. ЕС е убеден, че определя правилата за данните, като изнася Общия регламент за защита на данните (GDPR) чрез познатия „Ефект на Брюксел“ и изрично го противопоставя на небрежността на САЩ.
Страна като Япония при вече покойния Шиндзо Абе обаче, чрез внимателно проектиране на предпазни мерки срещу злоупотреба с лична информация, накара Брюксел да признае нейния режим за защита на данните като адекватен за трансфер на данни. Същевременно Токио ентусиазирано се присъедини към вдъхновените от САЩ ангажименти за свободен международен поток от данни.
Същото важи и за веригите на доставка на стоки. В Бразилия президентът Жаир Болсонаро цени търговията с Европа достатъчно, за да положи значителни усилия да прокара търговската сделка между ЕС и Меркосур и да опита (не много убедително) да признае ценностите на европейските природозащитници по отношение на Амазония. В същото време Китай купува около три четвърти от бразилския износ на соя и Болсонаро се стреми да не обиди и Пекин.
Дипломатически акт на балансиране не позволява на Бразилия да избира. Бразилия гласува за предложението за осъждане на нахлуването на Русия в Украйна на Общото събрание на ООН, но Болсонаро изрази безпокойство и след това се въздържа при последвалото гласуване за отстраняване на Русия от Съвета по правата на човека на ООН. (Бразилия също продължава да се радва на подкрепата на САЩ в амбицията си да се присъедини към ОИСР, клуба на богатите страни).
