Специално за ЗАРАТА световноизвестният американски фоторепортер Кевин Сайтс в интервю за почтеността и човечността в журналистиката.
Медиите го наричат „Дядо“ на журналистиката, заради отразяването на събитията от най-горещите точки на света. Освен това той предава богатия си опит на млади журналисти.
Кевин Сайтс е американски автор и журналист. Работи на свободна практика и от десетилетие отразява военни конфликти и бедствия за медии като ABC, NBC, CNN, и Yahoo! News. Сайтс прокарва пътеката за безстрашните репортери, които работят самостоятелно, снимат, пишат, редактират и изпращат мултимедийни съобщения от най-опасните места по света. Носител е на наградата „Даниел Пърл” за смелост и почтеност в журналистиката.
Днес на семинар на тема „Журналистиката в дигиталната ера – всичко в една раница“, Кевин Сайтс запозна журналисти от област Стара Загора със своя опит. Косово, Ирак, Афганистан, Никарагуа са част от горещите точки, на които известният фоторепортер е бил. Цялата техника, с която Спейс работи, се събира само в една раница. Обработва материалите си на място, близо до самите престрелки. Многократно се е сблъсквал с човешката болка, страданието и кървавите сцени. В Стара Загора журналистът представи различни техника за снимане и интервюиране, които използва в работата си и с тях добавя различни акценти в материалите си.
- Господин Сайтс какви са основните принципи в журналистиката, които вие спазвате?
- В журналистиката винаги трябва да има истинност и точност. Новината има различни нюанси, които аз се старая да представя. Работя на свободна практика, защото ако работя само за една медия, съм по един или друг начин зависим от нея. Преди време интервюирах един расист, член на Ку-Клукс-клан, не подкрепях неговото мнение, но успях да направя материала безпристрастен и балансиран.
- Идвали ли сте в България преди?
- За първи път дойдох през 1999 година, когато трябваше да отразявам войната в Косово. Трябва да призная, че ме беше страх, защото за първи път излизах на терен на военни действия. Разходих се в София и това ми подейства успокояващо. Успях да видя историята на града, влязох в храм-паметника „Александър Невски“, почувствах се добре и отпътувах за Косово.
- А с какво ви впечатли Стара Загора?
- Нямах много време да разгледам града, но вчера на Празника на града -5 октомври, ми беше интересно да видя как хората празнуват, танцуват и се забавляват.
- Военните сцени, които снимате, оставят отпечатък върху вас. Как отблъсквате лошите мисли и се справяте със стреса?
- Всеки, станал свидетел на войната, няма как да остане безпристрастен към видяното, независимо дали са засегнати бойци или цивилни граждани. Може да бъде доста трудно, защото споменът и картините от нея са натрапчиви и не ви оставят на мира и вкъщи. Един от начините да се справя с този проблем е да го споделя с други хора. Тъй като такова е естеството на журналистиката, аз споделям с останалите и се разтоварвам. Разбира се имам и хобита – обичам да плувам, да се гмуркам и да тренирам джогинг.
