Снимка: Bloomberg |
Главният изпълнителен директор на JPMorgan Джейми Даймън смята, че цените на петрола могат да се покачат до 175 долара за барел по-късно тази година. Джеръми Уиър, ръководител на компанията за търговия със суровини Trafigura, казва, че петролът може да стане „параболичен“, пише Дейвид Шепърд за Financial Times.
Според Energy Aspects, консултантска фирма с клиенти от хедж фондове до държавни енергийни компании, сме изправени пред „може би най-бичия петролен пазар, който някога е съществувал“. Goldman Sachs очаква, че цените на петрола ще бъдат средно около 140 долара за барел през третото тримесечие.
Изкушаващо е тези масови бичи настроения да бъдат отхвърлени като опит за манипулация от страна на банки и трейдъри, позиционирани за краткосрочно поскъпване на суровия петрол, който вече достигна 120 долара за барел.
Някои си спомнят скока на цената на петрола до 147 долара за барел в навечерието на финансовата криза, когато Goldman беше сред главните поддръжници на подема, който бързо се обърна, когато икономиката тръгна надолу. Петролът спадна до цена от 40 долара за барел до Коледата на 2008 г.
Но докато здравословният скептицизъм обикновено е оправдан с прогнози за цените, трябва само бегло да погледнете към петролния пазар, за да видите, че тези бичи призиви този път са добре обосновани.
Енергийната криза, която започна със свиването на руските доставки на природен газ за Европа, преди да обхване всички суровини след инвазията в Украйна, далеч не е приключила. Вероятно тя ще се влоши, преди да се подобри, с тежки последици за световната икономика, която вече страда от инфлация.
Ключовият проблем е прост: няма достатъчно петрол на пазара. И тъй като добивът на петрол от Русия, засегнат от санкциите, е изправен пред все по-труден път към пазара, има основателни опасения, че предлагането може да спадне още повече.
ЕС току-що забрани морския превоз на руски петрол, принуждавайки Русия да доставя своя суров петрол на все по-големи разстояния до купувачи, склонни да си затворят очите за действията й в Украйна. Индия и Китай поеха товари с голяма отстъпка, след като много купувачи в Европа се самосанкционираха.
Но с нарастването на обемите на санкциониран руски петрол възникват въпроси относно способността и желанието на рафинериите в Азия да продължат да ги усвояват.
Голямото предизвикателство е задаващата се забрана за застраховането от ЕС и Обединеното кралство на кораби, превозващи руски петрол. Това на практика ще изключи Русия от танкерните пазари, оставяйки й значително намалени възможности за доставка на своя петрол. Нефтените танкери застраховат не просто скъпи товари, но и задължения като разливи в стил Exxon Valdez с многомилиардни разходи за почистване.
Суровинният стратег Рори Джонстън твърди, че повечето големи пристанища просто няма да приемат танкери без защита и застраховка за обезщетение – пазар, в който Обединеното кралство и ЕС доминират – и консервативно изчислява, че спадът на руското производство ще се удвои до около 20% спрямо нивата преди инвазията – или 2 милиона барела на ден – до края на годината.
Производството в Русия може да падне много повече, като Международната агенция по енергетика прогнозира спад от 3 милиона барела на ден – еквивалент на загуба на почти цялото производство на Кувейт.
Този потенциален дефицит няма да бъде лесно заменен. Западните правителства вече наченаха стратегическите си резерви, освобождавайки около 1 милион барела на ден след инвазията. Но това само смекчи покачването на цените, а не го обърна, и не може да продължи безкрайно.
Единствените страни със значителен свободен производствен капацитет са Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, но тяхната способност за добив не е неограничена. Производството на Саудитска Арабия се доближава до 11 милиона барела на ден, след като тя се съгласи леко да ускори увеличаването му. Но добавянето на още 1 милион барела на ден би тласнало добива на саудитите към неизследвана територия, натоварвайки техните петролни находища, ако трябва да задържат производството повече от няколко месеца.
Други членове на ОПЕК имат трудности да увеличат производството дори до нивата отпреди пандемията, след години на лошо управление и недостатъчни инвестиции. Потенциалната ядрена сделка на САЩ с Иран, която би могла да освободи повече петрол, е зациклила.
Покачващите се цени на храните рискуват вълнения в много страни производителки на петрол, което допълнително застрашава доставките.
Големите западни петролни компании продължават да се колебаят да инвестират. Дори ако пренебрегнат натиска да станат зелени, големите разработки извън щатския шистов участък ще отнемат години.
Ако предлагането е силно затруднено, това оставя търсенето да балансира пазара. Но правителствата направиха недалновидни съкращения на данъците върху горивата, което поддържа потреблението, макар че хората, след две години пандемия, бяха готови да плащат повече на колонките.
Китай се отваря наново. Хората отново летят. Търсенето върви в грешна посока.
Всички тези фактори сочат към покачване на цените на петрола, докато се достигне ниво, което намалява потреблението, вероятно с цената на икономическо забавяне, достатъчно голямо, за да ограничи търсенето. С други думи, рецесия за много икономики.
Властите биха могли да въведат по-ниски ограничения на скоростта или да наложат пак данъци. Но доказателствата към днешна дата сочат, че те са по-склонни да допуснат бедствие, отколкото да обезкуражат шофьорите. Те трябва да се надяват, че когато петролът отново поевтинее, избирателите все още ще имат работа, до която да пътуват.
