Снимка: Geert Vanden Wijngaert/Bloomberg |
Последните няколко години показаха, че САЩ не могат и не искат повече да бъдат полицаите на света. Освен това Русия и Китай изглежда съгласуват своите стратегии – едната е насочена срещу Украйна, а другата – срещу Тайван.
Евентуални военни действия не само биха изтрили две демокрации от света, но и ще ударят Европа в сърцето ѝ. Затова Европа не може да си позволи да не играе геополитически, пише EUObserver.com.
През последните 30 години броят на демокрациите намалява, а броят на конфликтите се увеличава. Постмодерният модел отстъпва място на силовата политика от XIX век, като начело на процеса са Владимир Путин, Реджеп Тайип Ердоган и Си Дзинпин. Те оформят свят, в който великите сили разделят света на сфери на влияние, пренебрегвайки волята на хората или международното право.
Трябва ли да заключим обаче, че Западът е загубил? Не. САЩ и ЕС все още са най-проспериращите региони в света. Гражданите на САЩ и Европа са най-свободните в света. И в двата региона има добре функциониращо върховенство на закона, динамична икономика и стандарти за продуктите.
ЕС обаче трябва да внимава да не допусне същите грешки като Римската империя, която става жертва на упадъка и идеята, че собствената ѝ сигурност може да бъде възложена на други. В ЕС държавите почти не инвестират във въоръжените си сили. По-лошото е, че много държави са против общата европейска външна политика и политика за сигурност. Те продължават да вярват в идеята, че САЩ ще продължат да пазят Европа чрез НАТО.
Това е наивно. След Барак Обама фокусът на САЩ се измести към Азия. Доналд Тръмп беше повече приятел с Путин, отколкото с европейските си съюзници. При Джо Байдън връзките са частично възстановени, но той също поддържа политиката „Америка на първо място“.
Това прави Европа уязвима. Война в Украйна би довела до приток на бежанци и безпрецедентен недостиг на енергия. Китайско поглъщане на Тайван би затворило икономиката на Европа заради безпрецедентен недостиг на полупроводници. Единственият изход на ЕС е да стане по-самостоятелен и решителен.
Плановете на върховния представител на ЕС по въпросите на външната политика Жозеп Борел да създаде паневропейски военни сили от 5000 войници са похвални, но напълно неадекватни. Путин разположи 120 000 войници близо до украинската граница за няколко седмици. Какъв ще бъде отговорът на блока, ако една от прибалтийските държави членки на ЕС стане следващата жертва?
Тръмп вече посочи, че принципът на солидарност на НАТО не е даденост. Не бива да се изключва възможността друг такъв човек да поеме властта след Байдън, ако не пак и самият Тръмп.
Ето защо е крайно време да се постигне напредък по въпроса за структурирането на европейска армия, основана на обща външна политика. Не за да отслаби НАТО, а по-скоро да го засили. Проучване сред европейски граждани показва, че необходимостта от европейска армия се възприема като най-неотложна задача.
В Белгия има политици, които оставиха огромна следа върху европейската интеграция. Без Пол-Анри Спак нямаше да има вътрешен пазар. Без Ги Верхофстат нямаше да има конвенция, която да постави началото на последните големи реформи на ЕС. Без Херман ван Ромпьой Гърция щеше да бъде изхвърлена от еврозоната.
Би било добре Конференцията за бъдещето на Европа да продължи тази традиция и да се ангажира с истински Европейски съюз за отбрана, като се премахне националното вето, което стои на пътя на общата европейска външна политика.
