ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 59, 1990 г.
СВОБОДНИ И РЕАЛНИ ДОГОВОРИ – СИГУРЕН ПЪТ КЪМ СТАБИЛИЗИРАНЕ НА ИКОНОМИКАТА
Договорът, зародил се още в древността като средство за размяна и продажба, постепенно през вековете се е усъвършенствувал и се е разширявало приложението му, за да обхване регулирането на почти всички по-важни междуличностни и междудържавни отношения. Той е създал ред и сигурност между хората и държавата. Ето защо договорът, като правна категория и сега представлява едно от най-големите и най-полезните ценности на съвременната цивилизация.
У нас след обявяване строителството на социализма бързо се разчисти пътят за формиране на всички системи, трансмисии и структури на сталинския образец на тоталитаризма. Именно още тогава се появиха у нас теории за постепенното отмиране и отпадане на правото. По този начин се осигури неговото пълно подчиняване на еднопартийната и на държавната власт. В условията на установения правен нихилизъм беше премахнато и разделянето на законодателната, изпълнителната и съдебна власт. Ръководната роля на БКП бе конституционно закрепена и фактически еднопартийната власт беше поставена над закона. Всички други власти й бяха безусловно подчинени. Нещо повече – партийната и държавната власт бяха съединени и беше постигнато пълно установяване на авторитаризма. Наложено бе пълно господство на държавната собственост и се въведе плановото регулиране на икономиката. Оформена бе ръководната партийна, държавна и стопанска бюрократична номенклатура на всички нива, която обсеби и цялата власт. В тези тоталитарни условия договорът беше изцяло подчинен на плана и не можеше да му противоречи под страх на изрично обявена от закона нищожност. Главната му функция беше сведена само до обслужване на плана. Ето защо под неговата сянка той само вегетираше, беше обезличен, завързан, принизен и обезсмислен. Неговият предмет представляваше обикновено едно повторение на плановата задача. Голяма част от въпросите, които договорът трябваше да урежда, като цените и франкирането, сроковете и качеството, рекламациите, отговорностите и други, фактически бяха нормативно регламентирани. Така договорът се превърна в една справка, която преповтаряше или препращаше към действуващите актове. Стопанското нормотворчество в стремежа си да вмъкне целия икономически живот в една рамка и да урежда и решава всички въпроси и взаимоотношения, както общо, така и в отделните сектори, фактически достигна до своя пълен абсурд. Получи се неговата противоположност – неуправляема ескалация и хаос. Създадени бяха, според някои изчисления, над 130 000 подзаконови актове – постановления, разпореждания, решения, протоколи и други на Министерския съвет, правилници, наредби, окръжни, тълкувателни писма, указания, БДС, ОН и други. Нещо повече, в тези условия безконтролно се налагаха ведомствените интереси, като по-силните и „ведущите” потъпкваха и ощетяваха другите. Особено страдаха от това селското стопанство, кооперативните организации, местната промишленост, битовите услуги и други. По този начин стана непосилна задача договорите да се съобразяват и да не противоречат на този истински нормативен поток от постоянно изменящи се и допълващи се актове. Това централно и ведомствено нормотворчество на изпълнителната власт просто заливаше сложните икономически взаимоотношения и се превърна в истинска пречка за нормално протичане на стопанските процеси. Така обективната логика на развитие при действието на икономическите закономерности превърна отделните деформации във всеобща криза, а моделът за социалистическо планово регулиране на икономиката безвъзвратно се провали.
Сега обективно възникна необходимостта от въвеждане на пазарен механизъм с всички произтичащи от това последици. За такъв преход липсва какъвто и да е аналог в историята. Това се отнася за цялата досегашна социалистическа система.
Несъмнено в условията на прехода към пазарното стопанство договорът трябва да бъде развързан и изправен, за да заеме нормалното си състояние, като ефикасен регулатор на икономическите взаимоотношения. За да функционира успешно, той трябва да бъде освободен и се премахнат нормативните пречки, за да може да решава, при действителна равнопоставеност и зачитане на взаимните интереси, всички проблеми на пазарните икономически връзки. Ето защо от изключителна важност се явява бързото провеждане от Великото народно събрание на правната реформа и в стопанското законодателство. Сегашното правителство действително направи някои неотложни стъпки. През първото шестмесечие на тази година бяха отменени, изменени или допълнени общо 263 актове на Министерския съвет. Така напоследък само с две постановления бяха отменени 131 правителствени документи. С 37-о ПМС от 23 април 1990 г. беше отменен раздел ІІІ от Наредбата за стопанските договори, което има съществено значение за преминаване към свободното договаряне. Отпадна задължението за договаряне, което при стария режим възникваше при наличие на две условия – стопанска дейност, включена в регистрирания предмет на дейност на производителя, доставчика или изпълнителя и свободна капацитетна възможност. Възникналите спорове между фирми и организации се решаваха въз основа на проверки, справки и експертизи по тези критерии. Така се натрапваха договори без в някои случаи да се зачитат реалните възможности, волята и интересите на страните. По писмено указание на Министерския съвет съвсем неправилно бяха изключени като основателни причини възраженията за неосигурени суровини и материали и липса на работна ръка. Това поставяше в неблагоприятно положение производителите, които бяха принуждавани да сключват необезпечени и неизпълними договори. При такива условия бе извършено договарянето за 1990 година. Ето защо сега са нилаце масови неизпълнения на тези договори, негарантирани със суровини и материали от внос и местно производство. И тъй като отпадна редът за изменяване или отменяване на договорите по арбитражен път, разумно ще бъде при възникване на имуществени спорове да се възприеме една по-справедлива арбитражна практика. При установяване на доказателства в тази насока следва да се приемат наличия на обезктивни причини за неизпълнението на договорите и се освобождават съгласно закона за отговорност.
Създадени са вече нормативни условия за 1991 г. да се извършва още отсега сравнително много по-спокойно и свободно договаряне. Вече отпадна определянето на срокове за договаряне от държавни органи. Няма да има и задължителен арбитраж по преддоговорните спорове. Всеки производител или потребител ще има възможност свободно да избира партньора си, като изхожда единствено от интересите си, както и да поставя своите условия, изисквания и предложения. Само ако волите на страните съвпаднат, тогава ще се сключи и договор. Тъй като това ще изисква повече време и повече усилия, целесъобразно е всяка фирма и организация на базата на своите реални разработки, без отлагане, да започне договарянето за следващата година. Това особено важи за материално-техническото снабдяване.
Несъмнено разширеният обсег на държавното регулиране на икономиката, което се запазва и досега по същество, ще ограничава и свободата на договарянето. Така например определените държавни цени ще бъдат задължителни за страните при сключването на договорите. Може да се каже, че тук проблемите са изключително сложни, тъй като постепенно се отменят, намаляват или изменят дотациите от държавния бюджет. Вече съществуват свободни или определени минимални цени за някои селскостопански произведения. Регистрират се нови цени за промишлена продукция. За много видове стоки цените ще се определят от договаряне и този процес все повече ще се разширява и задълбочава съобразно следваната ценова и социална политика при прехода към пазарната икономика. Това именно непосредствено е свързано и с повишаване свободата при договарянето.
Изключително важен въпрос е договорното осигуряване за непрекъснато повишаване качеството на стоките, материалите и суровините. Очевидно съществуващата досега нормативна регламентация на качеството с БДС, ОН и други не отговаря на съвременните изисквания, както за вътрешния, така и за международния пазар. Необходимо е решително преустройство и усъвършенствуване, за да се осъвремени и се създадат съответните условия и гаранции за осигуряване на производството само на висококачествена продукция. Няма пречка в договорите да се уреждат всички въпроси по качеството на стоките, като се отчитат конкретните условия и възможности, както и динамиката на пазара. Разбира се, няма пречка да се уговарят по-високи изисквания на някои показатели в сравнение с посочените в някои остарели, но действуващи документи по качеството, свързано със съответна материална заинтересованост.
Сега вече съществуват по-добри условия в договорите да се уговарят реални срокове за доставки, изгодно местоизпълнение, транспорт и други условия, като се изхожда от възможностите на доставчика, характера на производството и нуждите на потребителите. Подробно следва да се уреждат вече и отношенията на страните при рекламации по количество и качество и се предвиждат по-големи отговорности при неизпълнение.
Договарянето за 1991 година очевидно ще се извършва при много трудни условия – преход към пазарно стопанство и неотложна радикална икономическа и правна реформа.
Нужно е голямо внимание, взаимно зачитане на интересите, толерантност, такт и висока компетентност при формиране на новите договорни отношения за издигане авторитета на фирмите и организациите пред вътрешния и международния пазар.
Вълчо ЦАНКОВ
зам.-главен арбитър
Свободни и реални договори – сигурен път към стабилизиране на икономиката
