Във връзка с началото на учебната година, публикуваме част от словата на св. Паисий Светогорец за отговорността на родителите при възпитанието на децата.
Бог дал на Адам и Ева голямо благословение – да бъдат Негови сътворци. Поради което родителите, дядовците и бабите и т.н. също са сътворци заедно с Бога, защото дават тялото. Бог е един вид задължен да се погрижи за децата. Когато детето бъде кръстено, Бог му предоставя и един ангел, за да го закриля, тъй че детето е закриляно от Бога, от ангела пазител и от родителите. Ангелът пазител е постоянно близо до него и му помага. Колкото повече детето расте, толкова повече родителите се освобождават от отговорност. Ако родителите умрат, Бог от високо, но и отблизо, а също и ангелът пазител отблизо, продължават винаги да закрилят детето.
Родителите трябва духовно да подпомагат децата си, когато са малки, защото тогава недостатъците им могат лесно да се изправят. Също като пресният картоф – само леко да го изчегърташ и се бели. Обаче когато остарее, трябва да вземеш нож, за да го обелиш, а ако има и някое черно образувание, трябва да го изрежеш по-надълбоко. Ако децата получат помощ от малки и се изпълнят с Христа, ще бъдат до Него винаги. И когато пораснат, дори да се отклонят за малко поради възрастта или поради лоши приятели, отново ще се осъзнаят. Защото страхът Божий и благоговението, с които са били напоявани сърцата им като малки, не е възможно никога да бъдат изтрити.
След това, по време на юношеството, което е най-трудната възраст, тревогата на родителите за децата им е най-голяма, докато им дадат образование и ги устроят. Тогава нека родителите правят каквото могат, а което не могат, понеже надвишава силите им, нека го възложат на всемогъщия Бог. Когато поверят децата си на Бога, тогава Бог е длъжен да помогне за онези неща, които не стават по човешки. Ако например децата не слушат, нека ги поверяват на Бога, а не да измислят различни начини да ги насилват. Нека майката казва на Бога: „Боже мой, децата ми не ме слушат. Аз нищо не мога да направя. Погрижи се Ти за тях”.
Направи ми впечатление онзи ден на бдението една майка, която познавах отпреди. Дойде да ме поздрави. Гледам, води със себе си само по-големите си деца. Питам я: „Къде са малките?” „Вкъщи са, отче – казва ми. Искахме да дойдем на бдението и си казахме със съпруга ми: „Щом като отиваме на бдение, а не на някоя забава, Бог ще нареди на някой Свой Ангел да пази малките ни деца”. Сега рядко може да се срещне такова доверие, защото днес, както децата нямат доверие в родителите си, така и родителите нямат доверие в Бога.
И чуваш често много родители да казват: „Защо нашето дете тръгна по лош път? Нали ние ходим на църква?” Не дават отвертката на Христа да завинти в децата някое…винтче; искат всичко сами да направят. И въпреки, че има Бог, Който закриля децата, и ангелът-пазител е винаги близо до тях и също ги пази, те толкова много се безпокоят, че се поболяват. И въпреки, че са вярващи хора, постъпват така, все едно че не съществува Бог и не съществува ангелът-пазител, и по този начин стават пречка за Божията намеса. А трябва да се смиряват и да търсят помощ от Бога и добрият Бог ще опази децата.
Духовното възраждане на децата
– Отче, само родителите ли са отговорни за възпитанието на децата?
– Главно родителите са отговорни, защото според възпитанието, което ще дадат на децата си, и те, от своя страна, ще станат добри духовници, добри педагози и т.н. и ще помагат и те на свой ред на своите деца и на всички останали деца. При това майката носи по-голяма отговорност от бащата за възпитанието на децата.
Когато детето е още в утробата на майката, ако родителите се молят и водят духовен живот, детето ще се роди осветено. И ако и след това му помогнат духовно, ще стане осветен човек и ще помага на обществото, било чрез служение в Църквата, било чрез заемането на някой пост в държавата и т.н. Всички трябва да помагаме за това децата да станат добри хора и да остане малко квас за следващите поколения. Защото, както са тръгнали сега нещата, и квасът ще се загуби. А ако се загуби квасът, какво ще стане после?
Родителите, които раждат децата и им дават тяло, трябва способстват колкото могат и за духовното им възраждане. Защото, ако човек не се роди духовно, той ще отиде във вечните мъки. А пък това, което родителите не могат да направят за децата си, ще възложат на учители. Затова нашата Църква се моли така: „Благослови нашите началници, родители и учители” (молитва след учебните занятия, б.пр.). Съществуват също така и духовните отци, които може и да нямат собствени деца, но принасят полза във възпитанието на децата, защото се трудят за духовното им възраждане.
Искам да кажа, че всички трябва да спомагат, всеки по своя начин, със своя пример за духовното възраждане на децата, тъй че да изживеят мирно този живот и да отидат в рая. Когато децата станат духовни хора, нямат нужда нито от закони, нито от нищо. „Законът е установен не за праведник” (1 Тим.1:9). Законът е за престъпниците. Духовната власт е по-висша от светските власти.
Примерът на родителите
– Отче, как трябва да постъпят родителите, когато детето не слуша и се противи?
За да не слуша детето и да се държи лошо, има някаква причина. Може да вижда грозни сцени или да чува лоши думи вкъщи или навън. По принцип за духовните въпроси помагаме на децата главно с личния си пример, а не с насилие. При това най-много им помага примерът на майката – с послушанието и с уважението към своя съпруг. Ако по някой въпрос тя има мнение, което е различно от неговото, никога да не го изразява пред децата, за да не се възползва от това лукавият. Никога да не разваля мнението на децата за баща им. Ако той примерно се държи грубо, нека тя каже на децата: „Татко е уморен, понеже цяла нощ е работил, за да свърши една неотложна работа. И това го прави за вас”. Много родители се карат пред децата си и така им дават лоши уроци. Горките деца скърбят за това. После родителите, за да ги утешат, започват да изпълняват прищевките им. Отива бащата и заговаря нежно на детето: „Какво искаш да ти взема, злато мое?” Отива и майката, и тя му заговаря нежно, и накрая децата израстват разглезени и капризни. А след това, ако родителите не могат да им дадат това, което им искат, ги заплашват, че ще се самоубият…
[ad id=“225664″]
Децата трябва да се наситят на ласка и любов у дома
Детето има нужда от много любов и ласка и постоянно ръководство. Иска да седнеш до него, да ти каже проблемите си, да го помилваш, да го целунеш. Когато понякога малкото дете е неспокойно и прави бели, ако майка му го вземе в прегръдката си и го помилва и целуне, то се успокоява и утихна. Ако се насити на ласка и любов, когато е малко, по-късно има сила да се справи с трудностите в живота.
Днес повечето деца виждат родителите си само за малко вечерта и не могат да се наситят на обич. Много често родителите, които са възпитатели или лекари в работата си и се занимават с деца, отдават обичта си на чуждите деца, а когато се върнат в къщи, не им е останала любов за своите деца. Изморени са. Батерията се е изхабила. Бащата от една страна се изтяга в креслото, взема си и вестник да прочете някоя новина и въобще не се занимава с децата . Идва детето до него, а той вместо да му поговори, вместо да го помилва малко, го гони. Майката от своя страна отива да сготви нещо за ядене, така ще и тя не намира време да обърне внимание на децата и по този начин горките растат лишени от любов. Или пък някои военни, свикнали да налагат строги наказания на войниците, когато не се подчиняват, искат и в семейството да наложат войнишка дисциплина и се държат сурово с децата си, като за най-малкото им удрят плесници. Или някои съдебни служители, когато детето им направи беля, извършват и у дома си съдебен процес. Не се отнасят към децата си с нежност и обич, затова и после децата има психологически проблеми.
Източник: Старецът Паисий Светогорец „Слова“, т.4, „За семейния живот“, издание на манастир „Св. вмчк. Георги Зограф“, Света Гора
