Влизаме в помещение, наречено „Тронна зала“. Срещу нас са восъчни фигури на мъж и жена, седнали в непринуден разговор. Той има златен венец на главата и би трябвало да разпознаем в него тракийски цар. Жената е царица. До тях са изправени други две восъчни изображения – един мъж държи съд за вино, друг – копие.
По-късно ще научим, че на каната за вино трябва да казваме „фиала“, а на човека, който я държи – виночерпец.
Намираме се в туристически атракцион, наречен „Светът на траките“. Той е близо до Казанлък и отваря врати на 9 април.
Пространството е много по-голямо от една „тронна зала“ и за него се водят бурни спорове между историци. Тези, които го критикуват, наричат целия комплекс подигравка с фактите, фалшификат, убийство на истинската история. Тези, които са участвали в построяването му, смятат, че ще привлекат туристи, които да се запознаят с българската история. „Но това не е история!“ – репликират веднага критиците.
Но преди да видим откъде тръгва спорът, нека се върнем в „тронната зала“. Около четирите восъчни фигури са пръснати дървени сандъци с метален обков, а отвътре надничат блестящи предмети.
Има и глинени съдове, които приличат на стомни за вода. Сцената е довършена с малка пластика – глава на мъж. Оказва се, че е копие на бронзовата глава на тракийския цар Севт III, открита при археологически разкопки.
Извън „тронната зала“ ни посрещат модерни вили, до които са добавени дорийски колонади. Има и ресторант. Това са хотелски помещения за бъдещите посетители. Наблизо има и макет на по-необичайна архитектура. Разбираме, че той би трябвало да е копие на древния град Севтополис. Гостите ще могат да се разходят по „улиците“ му.
Ако се върнем от макетите към реалността, съвсем близо до този нов атракцион наистина се е намирал древният град Севтополис, открит през 1948 г. на място, отредено за язовир. Въпреки откритието язовирът все пак е построен, кръстен е на Георги Димитров, а после преименуван на „Копринка“.
От 1954 г. до ден днешен „столицата на траките“ е погребана под водите му.
Траките са живели в тези земи през V-III в. пр. Хр. В Казанлъшката котловина са открити стотици тракийски некрополи и артефакти, а наскоро общината патентова марката „Светът на траките“.
Това стана на фона на множество спорове в научната общност – как може и как не бива да се представя автентичното културно наследство.
Макетът на Севтополис в „Светът на траките“ е хипотетична възстановка на античния град. Практиката такива находки да се надграждат или „довършват“ с итонг и мазилка датира в България от две десетилетия.
Основният спор между историците е сведен до едно изречение: трябва ли да има такъв вид „поп археология“?
А спорът между всички останали хора гласи: трябва ли да се насърчава кичът и бутафорията?
Вино и рози в „Светът на траките“
Комплексът се намира на около 7 км от Казанлък, в покрайнините на град Шипка – между гробището и индустриалната му зона. Ние стигаме дотам с кола, но може и с велосипед – изградена е велоалея до Казанлък, която минава и покрай близките тракийски гробници. Общината дава велосипеди под наем, по маршрута ще се движи и туристическо влакче.
„Оттук туристите могат да изберат коя от гробниците в долината искат да видят“, казва кметицата на Казанлък Галина Стоянова. Тя добавя, че атракционът, гробниците и историческият музей ще работят без почивен ден.
Стоянова ни развежда из коплекса, придружена от управителя на новооткритото общинско предприятие, което го стопанисва – Никола Тодоров, както и от директора на местния исторически музей Момчил Маринов и археоложката от музея Меглена Първин. С нас е и археологът проф. Николай Овчаров, който е консултант на „Светът на траките“ и съветник на общината по културен туризъм.
Преди това сме разгледали и почти завършената консервация на близката тракийска гробница Оструша.
В изложбената зала кметицата ни показва холограмен екскурзовод, който ще посреща туристите, почти готова е и залата за 3D визуализация на сцени от живота на траките. Посетителите ще могат да се дегизират с копия на тракийски дрехи и да се снимат с восъчните фигури.
Очакват ги и разнородни спектакли – за митичния древногръцки певец Орфей, възстановка на ритуала розобер, демонстрации на бойните умения на траките.
Никола Тодоров посочва къде ще са магазините за сувенири и занаятчийските ателиета. В комплекса от 23 дка има също детска площадка, кафене, тематичен ресторант с винарна, а зад паркинга – и розариум.
Тодоров очаква над 25 хил. туристи годишно. Той е управител и на близкия петзвезден спа хотел на строителната компания НИКМИ.
Все още не са уточнени цените за нощувка, но по думите му комплексът ще се самоиздържа, като приходите ще отиват за поддръжката и за заплати на персонала от около 30-40 души.
„Вреден“, „бутафорен“, „Дисниленд“
Културното наследство е твърде сериозна тема, за да я превръщаме в атракцион в стил Дисниленд
Много специалисти смятат, че изграждането на този и други подобни комплекси е „вредно“, защото дава невярна информация за траките, опошлява естетиката на античността и възпитава лош вкус.
„Културното наследство е твърде сериозна тема, за да я превръщаме в атракцион в стил „Дисниленд“, казва археоложката от Националния археологически институт с музей към БАН проф. д-р Анелия Божкова.
И добавя, че за да си създаде човек представа за траките, е достатъчно да посети местния историческия музей и гробниците – „[това са] добри примери за съвременна консервация – във вида, в който са открити, без добавени измислици“.
„Не беше необходим този кич“, казва тя.
За автентичността на един макет
Сега макетът на Севтополис заема централно място в атракциона, а Николай Овчаров го определя като „нещо уникално, което показва древния град в целия му блясък“.
По думите му макетът на древния Севтополис е автентичен. „Ако беше запазен градът, и него бихме реставрирали“.
Според Божкова обаче макетът съдържа неверни факти от градоустройствената схема, възстановките на къщи, присъствието на бутафорни статуи.
„Самата идея да се направи този ужасно грозен и неверен макет в едно кръгло басейнче е абсурдна“, казва тя.
По думите ѝ подобни макети са по-малки и представят обекта заедно с неговата топография. „Това, че останките сега са под язовира, не означава че са били в една кръгла падина, там е имало съвсем различна географска топография.“
Археоложките, консултирали направата на макета – Меглена Първин от историческия музей в Казанлък и доц. д-р. Даниела Стоянова от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ – казват, че са взели под внимание достоверни исторически източници.
Проучени са добре запазени древни столици на други елинистически владетели, живели по същото време. На тях, както и на писмени извори, стъпва хипотетичната възстановка на Севтополис, казва Първин. Тя ни показва крепостните стени и отворите за защитниците.
Кич за милиони
Комплексът е критикуван и заради некачествено строителство, смесването на елементи от различни епохи, както и неоправданото харчене на европейски пари.
Общо 10,8 млн. лв. струват комплексът, велоалеята и реставрацията на близката гробница Оструша. Малко над 6 млн. лв. от парите са по оперативната програма „Региони в растеж“. Останалите са национално съфинансиране, от бюджета на Министерството на културата и на общината, както и 2,7 млн. лв. кредит от Фонда за устойчиви градове.
Галина Стоянова от ГЕРБ е вече четвърти мандат кмет. Тя е горда, че за последните 15 г. по европроекти са реставрирани и консервирани храмовете и гробниците, открити в пет от околните могили.
По думи на Божкова с тези пари не се спасява, а се унищожава културното наследство – и физически, и в съзнанието на хората. Освен това този начин на представяне на историята е обиден за хората – „да сметнеш, че не могат да възприемат, ако не им издигнем кули, ако не им сложим восъчна статуя и ако не ги зарадваме с някой двубой примерно между Севт и македонския владетел Лизимах“.
В много от реставрираните с европейски средства исторически паметници се крадат между 20 и 80% от парите, казва художникът Владо Руменов, създател на Гражданската инициатива за опазване на културно-историческото наследство. По думите му има корупция, затова кражба или пране на пари са недоказуеми – „защото България отчита пред Европа парите до стотинка“.
Строежи и достроявания
Да кажем, че археолозите откриват останки от крепостна стена, висока 30-50 сантиметра. Изучават нея, историята на земите наоколо, прозвеждат научно обосновани разкази за живота по онова време. Но идва момент, в който други хора решават „да довършат“ автентичната находка с още сантиметри и дори метри. Кръщават го реставрация, но думата е невярна. Дострояването на археологически обекти започна в България преди около 20 г. – заедно с възможността за усвояване на европейски пари.
„Започна една надпревара кой повече камък или итонг ще вложи – точно Дисниленд – една бутафория, която се мултиплицира из цяла България“, казва Божкова.
Владо Руменов иска промени в Закона за културното наследство, с които да се спрат възстановките, защото стъпват само на хипотеза и подменят автентичността на обектите. „От тук има само една крачка до подмяна на автентичността на историята“, казва той.
Бутафорното надграждане унищожава оригинала
България е ратифицирала всички международни документи, които определят отношението към паметниците на културата. „Хипотетичното възстановяване е абсолютно недопустимо и забранено в целия свят“, казва Руменов.
Той и Божкова казват, че основният идеолог на тази практика е покойният бивш директор на Националния исторически музей и министър без портфейл в първия кабинет на Бойко Борисов – Божидар Димитров. Негов е призивът да се възстанови всичко „до зъбер и керемида“.
„Той имаше влияние в средите на управляващите и вярвах, че след неговата кончина нещата ще се поуспокоят, но сега виждам че това не е така“, казва Божкова. „Продължава тази болест по бутафорното надграждане, което унищожава оригинала“.
На другата позиция е Николай Овчаров, който има мащабен план за развитието на културния туризъм – създаване на „пряк мост“ между отделните комплекси.
„Паметниците, които вече направихме, трябва да бъдат свързани помежду си“, казва той. Предлага да се направи дестинация между Източните Родопи с Перперикон и Казанлък.
Птицеглав тракийски кораб
През 2017 г. общината направи друг опит да привлече туристи чрез възстановки на тракийски артефакт. Тя финансира с 36 хил. лв. направата на „автентичен дървен птицеглав тракийски боен кораб отпреди 3200 г.“
Макар да има драстично разминаване в историческите епохи, създателите му твърдят, че с такъв кораб траките са участвали в битката на морските народи срещу фараона Рамзес III.
През 2020 г. 20-метровият съд беше пуснат в яз. „Копринка’ с идеята да вози туристи, но така и не успя да влезе в ролята си, защото се напълни с вода.
След поредица ремонти сега корабът е готов за круизи, след като от януари 2023 г. е и регистриран в Изпълнителната агенция „Морска администрация“.
Корабът ще бъде пуснат едновременно с атракциона „Светът на траките“, казва Галина Стоянова. Ще го управляват гребци от Националната спортна академия.
