Според речниците, който използвам, думата „тарикат“ означава „безцеремонен, хитър и нахален човек“. Преди повече от 120 години Алеко Константинов събира всички отрицателни черти на българина и ги въплътява в незабравимия образ на бай Ганьо Балкански, който макар и прост е изключително изобретателен в лъжите и измамите. Той продължава да живее в и днес във вицовете, където побеждава англичанина, французина, американеца или руснака с нестандартните си действия, без да се притеснява, че става за срам и посмешище.
За разлика от други страни, в които не се гледа с добро око на нахалството, използвачеството, арогантността и дребните измами, в България това е основна качество в борбата за надмощие и доказване. Дори чужденците, които остават за по-дълго у нас, стават малко по-тарикати.
Преди няколко години, когато бях вътрешен одитор, имахме среща с един от директорите на компанията – възрастен белгиец, който от доста години работи в България. Ние много държахме да се направят промени в един от процесите, което щеше да донесе дългосрочни ползи, но щеше да намали краткосрочните печалби. До тогава практиката, която се използваше от почти всички компании, беше на границата на морала. Директорът твърдо отказваше, като на нашия въпрос „Защо?“, той отговори „Тук всички така правят. Ако беше в Белгия или Германия, нямаше да го правя, но ТОВА Е БЪЛГАРИЯ“.
Явно тарикатщината е свързана с нашите земи и с територията, защото когато отидат българи на Запад, те стават по-стриктни от местните и спазват всички правила и закони в държавата. На въпроса ми защо го правят, повечето отговарят „Тук е така. Няма друг начин. Ако пресечеш на червено – 500 долара глоба, втори път – взимат ти книжката. Изхвърлиш си боклука на улицата – 300 долара глоба. Ако го направиш отново – 1000 долара“. Прословутото българско „кафе с цигара“ също не се практикува от българите, живеещи в чужбина. На втората цигара вече си на борсата и си търсиш работа.
Значи може! А защо тогава у нас живеят 7 милиона тарикати?
За мен, определенията на думата, които написах в началото на статията, са непълни. Ще се опитам да формулирам какво за мен означава думата „тарикат“. Това е „човек, който с дребни хитрини иска да прецака другите“. Колко повече са прецаканите, толкова по-тарикат е един човек.
Сигурно си казвате „Какво лошо има в това? Това са само дреболии. Явно така се успява в България“. Сигурно е така, но това поведение ни пречи да се развиваме като нация и всеки от нас да става по-богат. Защото днес аз прецаквам 10 души, но утре аз съм прецакания. Освен това, всеки накрая си плаща за тарикатлъка. Може да не е днес, да не е утре, но рано или късно и това става.
Карай, шофьоре, карай по-нагоре – там на баира става панаира
И така, да започнем с дребните на пръв поглед хитрини, които правим всеки ден, докато шофираме. Ние сме на право на светофара, но не ни се чака да мине цялата колона, и затова решаваме да застанем в лентата за ляв завой. Прецакахме цели 6,7,8,9 коли и 3, които искаха да свиват наляво. Отнесохме малко псувни и клаксони, но какво от това. Нали сме по-добри и по-хитри от тях.
Или не даваме предимство на друг шофьор. Какво като излизаме от малка уличка на главен път. Пак сме хитреци и спестихме малко време. Какво като шофьора отзад наби рязко спирачки и малкото му дете, което се вози на задната седалка си нарани ръката (реален случай). Чудо голямо.
Ами, когато паркираме точно пред входа на магазина или искаме да спрем на 2 метра от вкъщи. Пресен пример от миналата седмица. Отиваме на ресторант, който има голям паркинг, точно зад заведението, като входа е широк, колкото да се разминат две малки коли. Една руса кифла беше паркирала колата си точно на този вход, за да си гледа колата от терасата и да не се измори, ако походи няколко метра на токчета. Резултатът за един час – няколко ожулени брони и огледала, доста загубено време във въртене на волана напред-назад, и доволно количество пот и нерви на шофьорите. Коментарът на кифлата – „Като не могат да карат, да не си купуват коли“.
Всички тези дребни тарикатщини струват много загинали и ранени по пътищата. Просто защото ТОВА Е БЪЛГАРИЯ. Ами, колко струва това на всеки от нас? Колко струва това на държавата, като цяло? Сигурно милиони левове в закъснения за работа, ремонти на автомобили и за медицински разходи.
На въпроса „Кога ще се оправим?“, бих казал „Когато всеки в България спазва Закона за движение по пътищата“. По пътищата има всичко, което се случва в една държава – взаимоотношения между шофьори и пешеходци, престъпления, наказания, морал, корупция, писани и неписани правила, справедливост и други, характерни за едно общество.
…аз ги лъжа, че работя
След сутрешното родео по пътищата стигаме до офиса. Работния ден започва с …почивка. За кафе. И цигара. Няма как – вървят заедно. Обсъжда се колко са ниски заплатите във фирмата и как Иван от другия отдел е напуснал и се е отървал. Сега работи на едно по-добро място. Там имат даже служебно кафе. А ние тук трябва да си плащаме по 60 стотинки.
В офисите е пълно с тарикати. „Защо аз да го свърша това, като може да го направи Петър? Неговата заплата и без това е по-висока. А и получи по-голям бонус миналата година. Освен това, тази дейност я няма в длъжностната ми характеристика“. И така започва едно надлъгване кой да работи по-малко.
Има, разбира се, победител – Гери. Тя не е идвала в офиса от месец и половина. Малко фалшиви болнични, малко отпуска, пак болнични и накрая официални празници. Когато някой я накара да свърши нещо, тя мига с очи и казва „Това не знам как да го направя. Все пак съм само от една година тук“. Шефката е „яхнала метлата“, заради крайния срок по проекта и няма време да се занимава с нея. Дава работата на Добри, защото знае, че той ще я свърши. Като Гери са повечето служители в тази фирма, а Добри е само един.
[ad id=“225664″]
Ще остана още малко, докато си намеря работа
Тези хора са превърнали тарикатщината в изкуство. Това са безработните младежи, които живеят при мама и тате. Защо да работя, като нашите ми дават пари за кафе и за гориво. Лъжа ги от време на време, че ходя на интервюто за работа, но криза, не наемат хора без опит, заплатите са смешни. Те ме успокояват „Спокойно, моето момче, ще си намериш работа. Няма да им работиш за 400 лева. Ти имаш две магистратури. Ето ти 20 лева да се почерпиш с приятели“. Все още съм млад. На 32 години съм. Още ми се живее. Дали да не запиша още една магистратура?
Каква мотивация има един такъв младеж да започне работа? Идвали са на интервю при мен, но дилемата им не е дали да изберат позиция 1 в малка фирма с повече свобода, или позиция 2 в голяма фирма, но скучна и еднообразна работа, а дали изобщо да работят или не. Няма как да убедя такъв младеж да приеме офертата, а и не мога да му предложа същите условия, както мама и тате.
В тези случаи, които изброих, кой лъжем? Работодателя, родителите си, половинката си, държавата? Или себе си. С дребни хитрини може да стигнем с няколко минути по-рано на работа, да не се претоварваме в офиса или да поживеем малко на гърба на някой друг, но такъв живот ли искаме? Днес, аз те прецаквам, утре – ти, и накрая имаме 7 милиона тариката и 7 милиона прецакани хора.
Знам, че това е част от нашата народопсихология и има много дълбоки корени в миналото, но не е ли време да престанем да сме тарикати на дребно и да започнем да спазваме правилата и законите. Така няма ли да живеем по-лесно? Няма ли да превърнем България в Швейцария на Балканите, но този път наистина, а не само на хартия в страхотния пътепис на Алеко Константинов „Какво? Швейцария ли?“.
[ad id=“263680″]
Започнахме и завършихме с Щастливеца. Не беше така замислено в началото, но добре се получи. Нека сме повече като Алеко – фин и образован човек, общественик, адвокат, писател и основател на организираното туристическо движение в България, а не като героя му бай Ганьо Балкански – дребен тарикат, който с простотия и нахалство си мисли, че е надхитрил другите.
Стойне Василев
За автора: казвам се Стойне Василев и съм ентусиаст и мечтател. Основател съм на най-популярния сайт за собствен бизнес и лични финанси в България – SmartMoney.bg. Вярвам, че знанието е най-голямото богатство и то трябва да се споделя, за да може повече хора да се възползват от него. Имам повече от 11 години опит на ръководни позиции във финансовата сфера в големи международни компании. Моята мисия в живота е да помагам на хората да постигат целите си и сами да определят бъдещето си като подобряват финансова си грамотност.
