Показа ли Русия своята мощ през 2016? Така изглежда, но само на повърхността. Фактите говорят за друго, твърди в анализа си ръководителят на руската редакция на ДВ Инго Мантойфел.
Силата на Русия = слабостта на Запада
И понеже Обама не пожела да се намеси срещу Асад, в онзи конфликтен регион възникна вакуум, който Путин съумя да използва в своя изгода: с не кой знае колко мащабна операция по въздуха и с вероятното участие на специални сили в сухоземните операции, заедно с Иран през 2015-2016 година Русия успя да стабилизира режима на Асад и му помогна да си върне контрола в територии в Сирия, които преди това беше загубил. Съмнително е обаче дали Русия има достатъчно военна мощ да продължи успешно битката срещу „Ислямска държава”.
На Русия ѝ липсва и икономическата мощ, необходима, за да изправи на крака разрушената от войната Сирия. Ужасяващите жестокости, извършени срещу цивилното население, засенчват факта, че Русия изобщо няма дългосрочна стратегия в Сирия. И тук, и в Източна Украйна се видя, че Кремъл може само едно: да изнася насилие и война. Колкото и да претендира за свои собствени „зони на влияние”, Русия няма нито политическата, нито икономическата сила да установи там някакъв ред, ориентиран към бъдещето.
Слабостта на Русия
Кремъл определено има изгода от Брекзита, който постави една голяма въпросителна над ЕС. Избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ също беше много добра новина за Владимир Путин, защото Хилари Клинтън, с която са върли врагове, щеше да бъде истинско предизвикателство за Русия. Независимо от всичко това обаче изобщо не е ясно дали Брекзитът и Доналд Тръмп наистина ще се окажат полезни за руската политика.
Инго Мантойфел
Кремъл страда от международно-политическа грандомания, но икономически Русия си остава една слаба страна: и през 2016 година икономиката ѝ продължи да се свива, а реалните доходи на хората – да спадат. Все по-широко се отваря ножицата между бедните и богатите. Руската икономика си остава зависима от износа на петрол, а там цените се запазват трайно ниски. Руската промишленост изпитва нужда от иновационни енергии и от капитал, докато руският капитал продължава масово да бяга в чужбина. Всички опити за някаква модернизация през последните години злощастно се провалиха. Икономически реформи не могат да се очакват и през 2017, защото Кремъл ще гледа да избягва всякакви политически сътресения преди президентските избори през март 2018. С други думи: и през следващите години ще продължи икономическата стагнация, ако не и икономическото пропадане на Русия – освен ако цената на петрола неочаквано не достигне рекордни стойности.
А на пръв поглед всичко е под контрол
На пръв поглед Кремъл контролира политически цялата страна: малцината опозиционери, гражданските организации и свободните медии бяха подложени на репресии от органите за сигурност и изтикани в периферията на обществото. На населението също не му е до протести. Ниската избирателна активност на парламентарните избори през септември, най-вече в големите градове, добре онагледява политическата апатия. Но ако един ден се стигне до социални, икономически или политически сътресения, властническата система марка „Путин” бързо може да изгуби подкрепа. Още повече, че и днес доверието към руското чиновничество е твърде ниско – заради корупцията и лошото управление.
С други думи, Путинова Русия не навлиза в новата година, преизпълнена с някакви нови сили. Също както САЩ, Европа, Турция, Япония, Китай или Бразилия, и Русия е изправена пред сериозни предизвикателства през 2017.
Тъй че Кремъл няма особен повод да триумфира.
