Симптомите, заразата, лечението. Какво трябва да знаем за коклюша

Симптомите, заразата, лечението. Какво трябва да знаем за коклюша

До момента в България има близо 400 души, които са официално регистрирани с коклюш. Експертите смятат, че в действителност става дума за няколко хиляди. Заболелите са от различни области на страната, починаха и две бебета.

До края на седмицата се очаква здравните власти да обявят епидемия. Те обмислят и още два въпроса: дали бебетата да не се имунизират по-рано от предвиденото, както и дали да стане безплатна ваксинацията на бременните.

Тук сме събрали известното за тази болест.

Какво е коклюш

Коклюшът е силно заразно бактериално заболяване с остра кашлица, която може да продължи с месеци. То се причинява от бактерия (Bordetella pertussis или Bordetella parapertussis ), която се намира в устата, носа и гърлото на заразения човек.

Познато е още и като „магарешка кашлица“. На английски я наричат и „стодневната кашлица“.

Как се предава

Както всяко респираторно заболяване, коклюшът се предава по въздушно-капков път – при кихане и кашляне.

Приносителят му може и да няма симптоми. Коклюшът се предава най-лесно в затворени колективи и затворени помещения.

Как да се предпазим

Най-сигурният начин за предпазване от коклюш е чрез пълна имунизация.

Препоръчително е неимунизираните бременни да се ваксинират в третия триместър от бременността, за да изградят антитела, които ще преминат в плода и ще му осигурят защита след раждането. Все пак имунизацията трябва да се направи след консултация със специалист.

Хората, които са контактували с болен с потвърдена диагноза, могат да проведат профилактика с антибиотик за 7 дни, препоръчват лекари. Целта е да се предотврати възможността да станат преносители на заболяването.

Какви са симптомите

Симптомите обикновено започват от 7 до 10 дни след заразяването, но може да се проявят и след 3 седмици.

Първоначално симптомите приличат на тези при обикновена настинка – кихане, хрема, леко повишена температура и лека кашлица.

Как протича заболяването

В рамките на две седмици кашлицата става остра и продължителна, със задушаване и невъзможност да се поеме въздух. Характерното е, че когато най-накрая болният успее да поеме дъх, се чува свистене, наподобяващо рев на магаре, откъдето идва и популярното име на болестта.

След пристъпите на кашлица болният може да изхвърли гъста, бистра лигавица, често последвана от повръщане.

При бебетата няма силно изразена кашлица, а т. нар. апнеични паузи, при които кърмачето спира да диша. Те траят 20 секунди или повече и могат да доведат до посиняване на бебето.

При ваксинираните деца и възрастни кашлицата е по-лека и не така мъчителна, така че при тях, както и при кърмачетата до 6 месеца, коклюшът може може да бъде по-трудно диагностициран от лекар. Освен това много хора го карат безсимптомно.

Как се диагностицира

Коклюшът се диагностицира от лекар, но най-сигурно е лабораторното му диагностициране с PCR тест. Той не се поема от здравната каса, плаща си го пациентът. Струва около 50 лв.

Кой е най-уязвим

Основната рискова група са бебетата до 6-месечна възраст, защото са с незавършен ваксинационен курс.

Уязвими са и всички, които не са ваксинирани срещу коклюш с препоръчителния брой дози ваксина, независимо от възрастта. Неваксинирана бременна жена може да предаде коклюша на плода.

От коклюш човек може да се разболее повече от веднъж, тъй като антителата, които се изработват след инфекция или имунизация, не се запазват във времето.

Как се лекува

Лечението на коклюша е с антибиотици, които убиват бактериите и ограничават риска от предаването им на други хора. За да е ефективно обаче, лечението трябва да започне в началото на заболяването, за предпочитане в рамките на две седмици от началото му. В общия случай кашлицата утихва след 4 до 6 седмици.

Какви могат да бъдат усложненията

Най-честите усложнения засягат дихателните пътища и централната нервна система. Възможно е развитието на пневмония, инфекция на средното ухо, загуба на апетит, дехидратация, гърчове, краткотрайно спиране на дишането.

При тежки форми на коклюш заради нарушено снабдяване с кислород може да се стигне до мозъчни кръвоизливи, които могат да доведат до мозъчно увреждане или смърт.

Най-много усложнения (пневмония, апнея, гърчове, енцефалопатия) при заболелите от коклюш са отчетени при бебетата до 6-месечна възраст. При тях е регистрирана и най-високата смъртност. Смъртните случаи са сред бебета, които са били твърде малки, за да бъдат напълно ваксинирани.

Колко време болният е опасен за околните

Болният е заразен до 3 седмици от началото на симптомите и до 5-7 дни след започване на лечението с антибиотик.

Носители на зараза могат да са както преболедували възрастни, така и ваксинирани деца. Преносител може да бъде всеки човек с проявена симптомна или безсимптомна форма на инфекцията.

При коклюш най-важна е самоизолацията до 30 дни. Неболедувалите и неимунизираните контактни лица се поставят под медицинско наблюдение за 14 дни.

Ако мислите, че сте болни

Ако смятате, че може да сте болни от коклюш, или ако сте контактни на болен, трябва да потърсите медицинска помощ. Покрийте устата и носа си, за да намалите риска от разпространение на инфекцията.

Човек с коклюш може да бъде заразен в продължение на четири до пет седмици от началото на заболяването. Стойте далеч от малки деца и бебета.

Кога се прилага ваксината

Най-сигурното средство срещу болестта е ваксината. Поставянето на ваксината срещу коклюш не носи риск за здравето.

Тя е задължителна в имунизационния календар на България и се поставя след втория, третия и четвъртия месец на бебетата. Ваксината е комбинирана и пази от дифтерия, тетанус, коклюш и полиомиелит.

Реимунизации се правят, когато децата са на възраст две години, шест години и 12 години. След това е добре реимунизация да се прави на всеки 10 години, защото се наблюдава постепенно отслабване на имунитета на ваксинираните.

В момента е важно да се ваксинират всички с незавършен или липсващ имунизационен статус. Неваксинираните бременни – също, ако са в последния триместър и ако са се консултирали с лекар.

Сигурна ли е защитата с ваксина

Не. Ваксинираните също могат да се заразят, но карат болестта много по-леко.

Те могат да са и безсимптомен източник на заразата.

Траен имунитет не се развива нито след преболедуване, нито след имунизация. Без значение как е придобит, имунитетът трае между 3 и 5 години, като имунитетът след ваксина се придобива след минимум три приема на ваксината. Има хора, които не изграждат имунитет в отговор на ваксината.

www.svobodnaevropa.bg, · Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036