Служебното правителство на Стефан Янев, което встъпи в длъжност на 12 май, е заварило в държавната администрация „нещо повече от хаос – системен безпорядък и липса на правила“. Така министър-председателят Янев обобщи състоянието на страната, установено от колегите му в кабинета през първия месец от тяхната работа.
Правителството беше назначено от президента Румен Радев, след като 45-тото Народно събрание не успя да излъчи редовен кабинет. Затова държавният глава разпусна парламента и насрочи предсрочни избори на 11 юли.
Янев представи във вторник отчета за първия месец на служебния състав на Министерския съвет заедно с вицепремиерите Бойко Рашков, Гълъб Донев и Атанас Пеканов, както и с министрите на финансите, икономиката и здравеопазването – Асен Василев, Кирил Петков и Стойчо Кацаров.
„Служебното правителство демонстрира кураж да представи пред вас реалистичната картина – корупция, маскирана в благовидна, законосъобразна форма. Публичен сектор, икономика, селско стопанство, сектор култура са обрасли в подобни негативи“, каза премиерът.
Ремонт на „язовирчета“ и ББР
За пример той даде огласената през последните дни от Кирил Петков практика за ремонт на водоеми, които са били определени като рискови. Според изнесените от служебния икономически министър данни за целта Държавната консолидационна компания (ДКК) е заделила 500 млн. лв., към които са били добавени 130 млн. лв. от Българската банка за развитие (ББР).
Общата сума от 630 млн. лв. е била изразходвана по над 200 договора за ремонти, сключени от държавното дружество „Монтажи“, но до момента по тази линия са завършени само 10 „язовирчета“.
През уикенда Петков инспектира първия от тях – „Пазар дере“. По данни на икономическото министерство той е бил ремонтиран за 2.3 млн. лв., но накрая се е оказал източен и затревен. Предстои проверка и на останалите водоеми, чиито ремонти вече са приключени, но въпреки това те все още не са предадени на държавното предприятие „Управление и стопанисване на язовири“.
„Този тип шапки като Държавната консолидационна компания (ДКК) са опасни. ДКК си има собствен управленски борд и „Монтажи“ е под тях и няма задължение да се отчита пред министъра. Заради тази рамка, сложена отгоре, няма и обществени поръчки. Същото е с „Автомагистрали“ – шапки дружества, които дават възможност за избягване на обществени поръчки“, коментира по-рано в сряда Петков пред Нова телевизия.
По време на месечния отчет на правителството Кирил Петков припомни, че още в началото на този период беше установено, че ББР е финансирала с 946 млн. лв. само 8 фирми. Последва проверка на икономическото министерство, която разкри, че 1.8 млрд лв. от държавната банка са отишли в общо 20 фирми.
В опит да пресече практика големи заеми от ББР да бъдат давани на едни и същи компании, беше променен уставът на банката, така че тя вече да не може да отпуска еднократни заеми в по-голям размер от 5 млн. лв.
Мерки в помощ на бизнеса
Наред с тези първи стъпки за осигуряването на прозрачност при държавното финансиране, Петков отчете и няколко позитивни мерки, предприети от екипа му в помощ на бизнеса. Основната от тях е националната програма за възстановяване от епидемията от COVID-19, която в партньорство с търговски банки предвижда 2.5 млрд. лв. да бъдат предназначени за осигуряване на ликвидност на най-пострадалите фирми.
Той добави и възможността за подкрепа за бизнеса по линия на инициативата „Три морета“. По думите му в момента държавата работи по възможността по време на форума в София през юли да пристигнат големи световни компании като Amazon и Google, както и за това представителите на бизнеса да поканят свои партньори от 12-те страни от инициативата.
Служебният вицепремиер по управление на европейските средства Атанас Пеканов от своя страна увери, че „парите по Плана за възстановяване и устойчивост [на Европа] не са застрашени, ще дойдат в рамките на тази година“.
Той призна, че има забавяне на процеса по две причини – заради решението на третия кабинет на Бойко Борисов да не подаде разработения от него план в Брюксел, както и заради желанието на служебното правителство да го подобри и „да направим корекции, които да гарантират, че този ресурс се използва по най-добрия начин и не се прави компромис с него“.
По думите му към момента различните министерства са предоставили над 30 нови проекта, които обаче не отговарят на критериите на Европейската комисия (ЕК). Пеканов поясни, че с колегите му разглеждат около 10 от новите проектни предложения, които искат да включат в плана.
„Планът се подобрява в три измерения – да има повече контрол при изразходването на средствата в бъдеще, да получим помощ за по-ефективно измерване на ефектите от проектите и реформите в плана, и да гарантираме, че тези ресурси ще отидат в цялата страна, а не само в столицата или големите градове“, обясни служебният вицепремиер.
Очаквайте подробности.
