Председателката на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен посети България в неделя като част от предизборната си обиколка. Така обаче тя се включи в друга предизборна обиколка – тази на ГЕРБ. Това постави един основен въпрос – каква беше целта на това посещение – дадена подкрепа за ГЕРБ или търсена подкрепа за самата Фон дер Лайен?
На 9 юни в Европейския съюз (ЕС) предстоят избори за Европейски парламент (ЕП). Тогава в България ще се проведат и предсрочни избори за национален парламент. През последните седмици Фон дер Лайен посещава различни европейски държави, като търси подкрепа за нов мандат като председател на ЕК. Тя е водещият кандидат за поста от най-голямата европейска фракция – Европейската народна партия (ЕНП).
За да бъде преизбрана, тя трябва да получи подкрепата на поне 15 от 27-те страни членки на Европейския съвет – т.нар. квалифицирано мнозинство, а след това и подкрепата на минимум 361 евродепутати в 720-членния Европейски парламент.
ГЕРБ е част от ЕНП. Председателят ѝ Манфред Вебер и председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен също са част от това европейско семейство. Макар да се очаква, че ЕНП ще бъде най-голямата партия и в следващия парламент, за Фон дер Лайен може да бъде трудно да събере необходимата подкрепа.
Това се дължи на възхода на крайнодесните партии в Европарламента и сближаването на Фон дер Лайен с председателката на „Партията на Европейските консерватори и реформисти“ Джорджа Мелони, което я лишава от подкрепата на част от европейските социалисти.
„Ситуацията ѝ е сложна“, каза директорът на портал „Европа“ Юлияна Николова пред Свободна Европа и добавя, че „всеки глас ѝ е ценен“.
Част от ЕНП обаче е и партията „Демократи за силна България“ (ДСБ). Неин представител в предишния Европарламент беше евродепутатът Радан Кънев. Той отново е кандидат. На тези избори партията участва в коалицията на „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ). Въпреки това Вебер и Фон дер Лайен ограничиха посещението си само до среща с ГЕРБ.
Какво се случи
На предизборното събитие на ГЕРБ както Манфред Вебер, така и Урсула фон дер Лайен изнесоха речи. Докато тази на Вебер беше ориентирана изцяло към подкрепата му за ГЕРБ, тази на Фон дер Лайен беше насочена към европейските избори и участието на ЕНП в тях.
Фон дер Лайен говори за възхода на евроскептицизма в ЕС и за заплахата, която представлява това.
„Независимо дали става дума за „Алтернатива за Германия“ в Германия, за „Национално обединение“ във Франция, за „Конфедерация“ в Полша или за „Възраждане“ тук в България. Имената може да са различни, но целта им е една и съща: Те искат да погазят ценностите ни и да разрушат нашата Европа“, каза тя.
Фон дер Лайен благодари на Бойко Борисов за това, че е поставил „държавите от Балканите на първо място в политическия дневен ред по време на Българското председателство на Съвета на ЕС“.
Каква е целта
Според директора на портал „Европа“ Юлиана Николова посещението на Фон дер Лайен е имало двойна цел.
„Колкото депутати успее да вкара ГЕРБ в ЕП, толкова ще дадат подкрепа на Урсула фон дер Лайен“, каза тя. „Така че в България по-скоро [целта на] нейното посещение е да подкрепи ГЕРБ, като гарантира собствените си гласове“.
За кандидата за евродепутат Радан Кънев е ясно, че председателката на ЕК е дошла, за да поиска подкрепа за себе си. За него обаче проблем е „безусловната подкрепа“, която ГЕРБ обеща.
„Това е начинът, по който Борисов от 15 години дава подкрепа в Европа. Вместо срещу защита на националния интерес, срещу реклама на собствената си личност“, каза той.
За да бъде избрана за председател на ЕК и за следващите 5 години, Фон дер Лайен трябва да си осигури подкрепата на най-малко 361 евродепутати. През 2019 г. тя беше избрана само с 9 гласа повече от нужните.
Според социологическите проучвания се очаква на тези избори ЕНП отново да бъде най-голямата европейска партия. Въпреки това Фон дер Лайен ще има нужда от още подкрепа.
През последните месеци тя демонстрира близки отношения с министър-председателката на Италия и председатлека на „Партията на Европейските консерватори и реформисти“ Джорджа Мелони. Тази партия се смята за крайно дясна. Това отблъсква партиите, които се намират вляво на политическия спектър.
Къде е „Демократи за силна България“
В България има още една партия, която е част от ЕНП – „Демократи за силна България“. На евроизборите партията е част от листата на ПП-ДБ.
ДСБ обаче не присъстваше в програмата на Урсула фон дер Лайен и Манфред Вебер при посещението им в България.
„Повече от ясно е, че подобна подкрепа, каквато дават от ГЕРБ – срещу снимка и усмивка, аз няма да дам“, казва Радан Кънев, единственият кандидат за евродепутат на ДСБ.
През 2019 г. Кънев беше един от малкото членове на ЕНП, които не подкрепиха кандидатурата на Урсула фон дер Лайен за председател на ЕК. Причината беше, че предлаганата от нея програма не съвпадаше с приоритетите на ДСБ.
Николова посочва и че Кънев е на пета позиция в листата на ПП-ДБ, а водачът на листата – Никола Минчев, няма да се присъедини към ЕНП – очакванията са избраните от ПП евродепутати да станат част от фракцията на либералите в новия ЕП. „Такова поведение е съвсем естествено“, казва Николова за Фон Дер Лайен в тази ситуация.
Има ли проблем
Посещението на Фон дер Лайен в България е част от по-голяма обиколка на европейските държави преди изборите.
„Ако изборът на Комисията е политически избор, то е нормално тя да може да използва поста си за политически цел“, казва Николова.
На този фон обаче подкрепяният от Урусла фон дер Лайен Бойко Борисов е сочен като едно от лицата на корупцията в България от редица опозиционни партии и неправителствени организации. Но той никога не е бил подвеждан под отговорност за корупция.
В своите годишни доклади ЕК нееднократно е призовавала България да се пребори с корупцията, включително докато Борисов е премиер, но самият той никога не е бил посочван поименно.
„Те [ГЕРБ и ДПС] козируват в Брюксел и Берлин, срещу което партньорите им си затварят очите [за това] какво правят в София или Разград“, казва Кънев.
Според него посещението на Фон дер Лайен и дадената подкрепа от страна на Борисов са знак, че „политиката на ГЕРБ – послушание в Брюксел срещу подкрепа за безобразното им поведение в страната“ – ще продължи.
