Адв. Станислав Станев
Докато големите учЕни се дърлят за личността на Гоце Делчев и неговата идентичност, ми попаднаха два документа, които ме фрапираха. Става въпрос за случай, при който човек от български етнически произход кандидатства за българско гражданство. Основанието е, че произхожда от село в Македония, в което винаги са живели само българи.
Изцяло българският характер на населението на село Рожден е потвърдено преди повече от 100 години от фундаменталните изследвания на Васил Къчнов („Македония. Етнография и статистика“) и Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“).
Добре, де, ама … актуалният шеф на Държавната агенция за българите в чужбина Димитър Владимиров решил, че това няма значение и затова се подписал, че заявителят за българско гражданство Снежана Тефова е предоставила доказателства, които са „… недостатъчни по отношение на посочената 1877 година и не доказват категорично българския произход на заявителя”.
Т.е. решил, че няма достатъчно доказателства, че хората, произхождащи от това село са българи и
забил поредния пирон в ковчега на българщината
в Македония.
Не допускам, че човек на висока държавна позиция, която се занимава точно с българите в чужбина, не познава именно ситуацията в Македония (държавата), в която от векове живеят преимуществено българи. И че тези българи след 1913 и особено след 1944 година са подложени на брутални репресии, довели до трудно обратими или направо необратими изменения за доста хора. А в рамките на репресиите са унищожени тонове български документи. Наказанията за намиране на български документи са били толкова жестоки, че повечето хора тогава са предпочели да ги пратят в огъня, за да не пострадат те и децата им. А има и случаи, в които документите (за да не бъдат изгорени) са поставяни в ковчезите на покойниците…
Във всеки случай ясни са две неща:
– че мнозинството от населението в Македония има български етнически произход;
– че личните документи са рядкост.
Твърдо вярвам, че всеки човек, който е от български произход, заслужава да получи българско гражданство, ако желае такова. Ходил съм десетки пъти в Македония и познавам много истински българи от там. Хора, които милеят за България повече от тези, дето са имали привилегията да се родят тук. А някои от тези българи в Македония дори нямат български паспорти. Което не им пречи да отдават почит на героите и истрията ни там.
Но да се върнем на ДАБЧ и коментирания случай (който съм убеден, че не е изолиран). „Другарят началник“ е решил, че няма достатъчно доказателства за българския произход, а фундаменталните трудове на Кънчов и Мишев, на които са основани стотици хиляди страници научна литература не са му достатъчни…
За негово съжаление, това не е единственият аргумент. Знаете ли тази книга?
Това е списък на опълченците. На хора, които никой не чиновник ги е мобилизирал, а те сами са тръгнали
да се борят за святата кауза, в която са вярвали
А много от тях са оставили костите си по бойните полета.
Както можете да си представите, много от тези доброволци са дошли от Македония, която по това време не е била част от българската държава. И са отишли, защото са чувствали България като своя Родина, защото са говорили нейния език и са искали нейното обединение.
Конкретното селото, за което председателят на ДАБЧ не намирал достатъчно доказателства, реалностите са такива:
А именно: това не твърде голямо село е дало на България четири войника.
Дали чиновникът го знае, или не го знае е отделен въпрос. Факт е, че този човек с това решение се изгаври не просто с човека, който е кандидатствал за български паспорт, не само с паметта на четиримата човека, които зарязаха професия, семейство и спокойствие, а се отправиха към трикольора, за да се бият под знамената му. Този човек се подигра с остатъка от българщината в Македония.
От много десетилетия сърбоманите, които управляват Македония упорито твърдят, че там няма и не е имало българи. Че населението там не е българско, ами даже винаги е мразило България. С изявлението, че че въпреки че произхожда от чисто българско село, човекът не е успял да докаже, има български произход, директорът на ДАБЧ всъщност
налива вода във воденицата на враговете на българщината в Македония
А неговият отказ – официален документ, издаден от държавата България – е потвърждение на тяхната теза, че хората в Македония не са били българи.
Има една група хора, които се борим за Каузата, инвестираме време, средства, емоция, усилия. Правим го не заради държавната заплатка, а защото така го чувстваме правилно. И докато се борим да съберем прашника по прашинка основите, идват едни заплатаджии (дето ние, даннъкоплатците им плащаме заплатите) и със замах срутват всичко.
Господа заплатаджии, срам ме е от вас! Не ви знам вие как живеете със собствената си персона, като знаете какви ги вършите…
Показателен обаче е фактът, че докато се отказва българско гражданство на обикновени хора от Северна Македонияния, защото се чувстват българи, същата тая Държавна агенция е раздала през последните години българско гражданство на приближени до българомразкото правителство на Никола Груевски, които ползваха привилегията да са граждани на Европа, но открито работеха срещу България.
