Тревожни изводи за образованието и нивото на грамотност в България, показва одитът на Сметна палата, обхванал периода от януари 2019 година до края на юни 2023 година, озаглавен „Осигуряване на качеството на училищното образование“.
Поставената национална цел за намаляване на дела на неграмотните лица до под 1,5% за отделни възрастови групи е постигната. Но в 36% от областите в страната делът на неграмотните на възраст 20-29 г. е по-висок. Това се отнася и за 41% от общините за възрастовата група 9-13 г., като в някои общини делът на хората, които не могат да четат и да пишат, надхвърля 10%.
Най-високи нива на неграмотност са наблюдават в областите Сливен, Добрич, Ямбол, Ловеч, Силистра, Стара Загора. Към 2021 г. с най-голям дял на неграмотни жители е област Сливен (4,3% от възрастовата група 9-18 г., а за 20-29-годишните – 7,9% ).
„Първенци“ при общините в негативната класация са общините Перущица и Крушари – там съответно 17,8% от населението на възраст 9-18 г. и 19,3% от младежите между 20 и 29 г. не могат да четат и да пишат. Сред общините с нива на неграмотност над 10 на сто в отделните възрастови групи са още Криводол, Малко Търново, Гурково, Мъглиж, Чирпан, Невестино, Ябланица, Стралджа.
Тези високи нива на неграмотност, предвид същественото им влияние върху възможността на формиране на качествена работна сила, пораждат рискове за икономическо развитие на част от областите и общините в страната.
Нивото на неграмотност е най-високо при населението от ромски етнос и най-ниско сред българската и турската етническа група. Неграмотността в селата е два пъти по-висока от тази в градовете. Това поражда рискове за задълбочаване на проблемите с обезлюдяването на по-слабо развитите селски райони. Невъзможността да бъдат компенсирани социалните, икономическите и образователните ограничения на семейната среда и да се осигури равен достъп до качествено образование на всички деца води до поколенческа мултипликация на неграмотността.
Позиционирането на България по отношение постигането на целта за качествено образование на ООН е крайно негативно. Данните за 2023 г. показват, че страната ни не само е много далеч от средните нива на ЕС, но и продължава да се отдалечава, като в сравнение с 2022 г. темпът се засилва.
Качеството на образованието у нас в три основни познавателни области – четивна, математическа и природонаучна грамотност, се измерва и чрез Програмата за международно оценяване на учениците (Programme for International Student Assessment – PISA).
Последните три изследвания – от 2012 г., 2015 г. и 2018 г., показват, че четивната грамотност на учениците поставя България неизменно в групата на страните с резултат значително под средния за ОИСР, наред с държави като Колумбия, Бразилия, Малайзия, Йордания, Мексико, Черна гора, Кипър, Коста Рика, Уругвай, Румъния, Турция, Тринидад и Тобаго, Чили. Средното ниво на четивна грамотност на българските ученици е с около 60 точки по-ниско от средното ниво за всички страни, участвали в трите изследвания. Имаме два пъти по-висок относителен дял на функционално неграмотните 15-годишни ученици в сравнение със средната стойност за ЕС.
Резултатите на българските ученици по математика също показват значително по-ниска степен на грамотност (с 55 точки) в сравнение със средните резултати на всички участници в изследването. Нашите резултати са съпоставими със Сърбия, Турция, Румъния, Кипър, Обединените арабски емирства (ОАЕ) и Казахстан. По този показател сме на предпоследно място в рамките на ЕС (формат 27 държави-членки). Делът на учениците със слаби постижения в България по математика е два пъти по-висок в сравнение със средните за ЕС през целия изследван период, което индикира съществени пропуски в качеството на обучението по математика.
При представянето на българските ученици в областта на природните науки отново сме със значително по-ниски резултати в сравнение със средните за ОИСР. Стойността е най-ниска през 2018 г. В същото време, тенденцията за ОИСР е обратна – на повишение на резултатите. ОИСР изрично обръща внимание, че България бележи един от най-големите спадове през 2018 г. в резултатите по природни науки.
Данните за 2023 г. показват, че относно целта на ООН – да се осигури приобщаващо и справедливо качествено образование и насърчаване на възможностите за обучение през целия живот за всички, страната ни е не само много далеч от средните нива на ЕС , но и продължава да се отдалечава от постигането на целта, като в сравнение с 2022 г. темпът на отдалечаване се засилва – от -0,3 до -1,4. Единствено Румъния е с по-лош статус спрямо средното за ЕС, но за разлика от България не се отдалечава от целта си.
Резултатите от зрелостните изпити също показват тревожно ниски нива на грамотност на българските зрелостници, измерени по националните подходи и критерии за оценяване. Същевременно, за да се компенсират дефицитите в качеството на образователния процес, значителен дял от родителите допълнително заплащат уроци извън училище за подготовка на учениците от всички възрасти. Размерите на паралелното образование в страната са обезпокоителни – близо 60 на сто от родителите плащат за частни уроци.
България е на едно от последните места в ЕС по относителен дял на младежите, които нито учат, нито работят, във възрастта от 18 до 34 г. – на 23-то място от 27. В същото време делът на работодателите, които срещат трудности при намирането на необходимите им специалисти и работници, нараства до 74,6 на сто, като липсват ключови компетентности като инициативност и предприемачество, дигитални способности и умения за учене, умения за писане и изразяване на правилен и разбираем български език.
Значителен дял от завършилите студенти по педагогика (около 50 на сто) не се реализират като преподаватели. Има недостиг на педагогически специалисти по отделни предмети и в регионален план, над 3 на сто от учителите са без правоспособност, почти 8 на сто преподават предмети, за които не са правоспособни. Възрастовата структура на педагогическите специалисти в страната продължава да се влошава.
Повишава се броят на иновативните училища, разработващи по нов начин учебно съдържание, учебни планове и учебни програми, но не се внедряват добрите практики в цялата образователна система.
Механизмът за оценяване и одобряване на учебниците и учебните помагала се нуждае от съществени промени, тъй като не осигурява в необходимата степен разбираемо и добре разработено съдържание в съответствие с възрастовите характеристики на учениците.
Резултатите от проведеното за целите на одита национално представително изследване сред родители, ученици във втори гимназиален етап на средното образование, декани на факултети и ръководители на други структурни звена във висшите училища, директори на училища и учители, ясно показва, че са нужни промени в образованието в България, за да може да се повиши неговото качество и една от основните сфери за промяна са именно учебниците и учебните помагала.
Сметната палата дава на министъра на образованието и науката общо 21 препоръки и 7 подпрепоръки. Сред тях са да се предприемат неотложни действия за приемане на държавния образователен стандарт за управление на качеството на институциите, за приемане на методология, обвързваща финансовото подпомагане на училищата с по-високото качество на образованието, действия за тематични анализи за ефективността на учебните програми и др. Препоръките трябва да бъдат изпълнени до края на 2025 г.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
