Северна Македония поиска България да се извини за депортирането на македонските евреи по време на Втората световна война, предаде БТА. Искането се съдържа в речта на президента Стево Пендаровски, произнесено пред паметника на загиналите 7144 загинали македонски евреи.
Новината идва на фона на 80-тата годишнина от две събития с противоположен знак, протекли по едно и също време през март 1943 – спасяването на живота на българските евреи, живели в границите на предвоенна България и депортирането на евреите, живели в териториите на днешни Гърция и Северна Македония, окупирани тогава от България.
Днес София признава факта на депортацията, но не и отговорността за нея. Ежегодно през март тя отбелязва само спасяването на българските евреи.
„За да има помирение, трябва да има извинение за ролята на профашисткото правителство в София по това време в депортирането на македонските евреи“, каза президентът Стево Пендаровски пред паметника на загиналите.
Паметникът се намира на мястото на някогашната тютюнева фабрика „Монопол“ в Скопие. Над 7000 евреи са били събрани тук на 11 март 1943 г., а няколко дни по-късно – между 22 и 29 март – са били натоварени на влакове и депортирани в концлагера Треблинка. Остават живи 12 души, написа във Фейсбук председателят на еврейската организация „Шалом“ Алек Оскар.
Преди дни „Шалом“ почете паметта на депортираните гръцки евреи в Кавала. Български историци и интелектуалци, сред които Румен Аврамов, Надя Данова, Стефан Дечев, Явор Гърдев поискаха София да признае отговорността си за депортацията и да се извини. Друга група историци, сред които Даниел Вачков, Петър Стоянович и Спас Ташев, настояват, че отговорността за депортацията е на Германия.
Президентът Румен Радев участва във възпоменателни акции за спасяването на българските евреи, без да почете паметта на депортираните.
„Опитите за вменяване на вина са проява на неуважение към спасените евреи и към моралния подвиг на малка България през Втората световна война“, каза в словото си президентът.
„Известни са имената на всичките 11 343-ма души [от днешна Гърция и Северна Македония], натоварени от българската полиция и армия в запечатани вагони и депортирани в Треблинка“, написа в отворено писмо до президента журналистката Еми Барух.
„Известен е и начинът, по който български войници и офицери са се отнасяли с тях от името на България и под български флаг. Документирана е удивителната жестокост в последните дни на техния живот“, пише още тя. Барух намира „особена морална несъстоятелност“ в безразличието към „тези, чийто последен жизнен път е минал под ескорта на българската армия и полиция.
