За едното събитие почти със сигурност сте чули. Второто обаче може да ви е убегнало.
На 7 ноември националистически формации и граждани протестираха срещу постановка в Народния театър, която смятат за „обидна към българите“. Същия месец вече бившият служебен министър на образованието Галин Цоков съобщи, че министерството обмисля въвеждането на нов час по родолюбие в училищата.
Между двете на пръв поглед няма връзка. Някои експерти обаче не са съгласни.
„Връзката е, че имаме един изключително незрял подход към миналото“, казва историкът Стефан Дечев.
„Ние не стъпваме на историческите документи, ние имаме една романтическа представа за историята от изучаваното по литература в училище“, смята и литературната критичка Амелия Личева.
Комплекси, които „вървят ръка за ръка със стимулирането на национализма“
По думите ѝстава въпрос за комплекси, които „вървят ръка за ръка със стимулирането на национализма“ в образованието. Един допълнителен „час по родолюбие“ няма да помогне да се спре тази тенденция, а само ще я засили.
От години различни наблюдатели казват, че България има проблем с разграничението между фолклор и исторически данни за миналото, а това води до съвсем реални проблеми в настоящето.
За тях обаче разговор няма. Защо?
Какво значи час по родолюбие
В края на миналата година служебният министър на образованието Галин Цоков съобщи, че министерството обмисля да въведе „иновативен предмет по родолюбие и родова памет за училищата“.
„Това трябва да е интегриран предмет между история, география, политически и социални науки, гражданско образование, чрез който не само да възпитаваме горди българи, а и да подготвяме младежите с повече компетентности“, каза тогава Цоков.
В отговор на въпроси на Свободна Европа от министерството казаха, че идеята все още е на много ранен етап и тепърва предстои „да бъде обсъдена със социални партньори и при евентуално решение ще бъде подложена на широко обществено обсъждане“.
Целта на потенциалния нов предмет е учениците да разбират по-добре „процесите в историята“, става ясно още от отговорите на министерството.
Цоков вече не е министър. На 16 януари на поста се върна Красимир Вълчев от ГЕРБ. Той още не е съобщил плановете си, но в миналото неведнъж е казвал, че училището трябва да възпитава и в патриотизъм. Последно го каза по време на предизборната кампания за парламентарния вот през октомври.
„Меко казано абсурд“
Експерти, с които Свободна Европа разговаря, са съгласни, че са необходими промени, за да може децата да подобрят знанията си по история. Според тях обаче допълнителен „час по родолюбие“ е точно обратното на това, от което има нужда.
„Идеята е изключително странна. Струва ми се, че целта ѝ е да възкреси някакви форми на образование и послания, които ни връщат било в 30-те, било в 70-те и 80-те години на миналия век в България, когато има един силен националистически повик“, казва Стефан Дечев, който е преподавател по история в Новия български университет.
„И без друго цялата учебна програма, особено по литература, стъпва точно на това – национализъм, патриотизъм. Затова допълнително да се въвежда такъв час ми се струва меко казано абсурд“, добавя и Амелия Личева.
Тя е литиратурна критичка и преподавателка по теория на литературата в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Както тя, така и Дечев казват, че виждат сред студентите си последствията от изкривения патриотичен фокус на училищното образование. В много случаи студентите не различават фолклор от исторически факт.
Част от причината се крие в учебната програма по литература, която не съответства на нуждите на учениците през 21 век. Основният акцент продължава да пада върху Христо Ботев и Иван Вазов, а творбите им невинаги се преподават с нужния контекст.
По дефиниция в литературата има свобода на въображението, тя борави с разместване на факти и преувеличения дори когато разказва за исторически събития. Историческата наука от своя страна не допуска отклонение от документалните факти. Често това разграничение не става достатъчно ясно.
Представата на една голяма част от обществото за историята е през Вазов – а това е изключително неадекватно
„Ботев и Вазов са автори, които трябва да се учат и трябва да се учат в контекст“, казва Личева.
„Представата на една голяма част от обществото за историята е през Вазов – а това е изключително неадекватно“, добавя тя.
Какви са последствията
В началото на миналия месец премиерата на постановката „Оръжията и човекът“ в Народния театър беше провалена от протестиращи срещу нея.
Те искаха представлението да бъде забранено, а режисьорът Джон Малкович да бъде изгонен от България, защото постановката му „обижда българите“.
Пиесата е писана през 1894 г. Тя е определяна от критиката като антивоенна и антиромантична комедия. В нея авторът Бърнард Шоу – носител както на „Оскар“, така и на Нобелова награда за творчеството си, поставя действието в български град по време на Сръбско-българската война от 1885 г. Много от героите са българи, част от тях имат комични образи в рамките на произведението.
В протеста срещу него тогава се включиха и политици от националистически партии като „Възраждане“ и ВМРО.
Според Личева и Дечев подобен протест срещу художествена творба е следствие именно на неадекватното разбиране за историята на България. Той е пряко свързан и с издигането в култ на „българщината“, с която „никой не бива да се шегува“.
Някои от протестиращите пред Народния театър казаха, че проблемът им е, че конкретно чужденец си е позволил да осмива българите. Неотдавна обаче Патентното ведомство реши, че настолна игра, наречена „Карти срещу българщината“, в която също се осмиват множество български черти и която е създадена от българи, обижда „обществените нрави“.
Заради това ведомството не разреши на създателите ѝ да пантетоват името на играта.
Нова ли е тенденцията
Има обаче и още нещо. Идеи като тази за нов предмет по родолюбие изместват разговора от реалните проблеми в образованието.
Личева е сред оценителите на последните тестове PISA – международно изследване, което измерва нивото на функционалната грамотност на учениците, тоест умението им да се справят успешно с реални житейски ситуации.
От години тези тестове показват, че около половината от българските ученици са функционално неграмотни. По думите на Личева няма промяна и към днешна дата.
„(На последното оценяване) имаше шокиращи неща, които издават функционална неграмотност. Например, в една от задачите имаше текст, в който е описано работното време на даден обект и децата трябва да отговорят какво е то, буквално да препишат работното време. Но две трети от отговорите бяха грешни. Четенето с разбиране – това ни е големият проблем“, казва Личева.
Някои от ключовите хора, които ръководят процесите в българското образование, обаче са на различно мнение.
Янка Такева, несменяемата председателка на най-големия учителски синдикат – Синдиката на българските учители, например не вижда проблем в резултатите от PISA. По думите ѝ те „не са чак толкова лоши“.
Вместо това тя казва, че за нея проблемът в образованието е по-скоро в съдържанието на учебници по история, литература и география и че в тях трябва „да се формира повече българското чувство на принадлежност и гордост“.
Историци като Стефан Дечев припомнят, че целенасочените опити за формиране на „повече“ българско самосъзнание могат да се използват за опасни политически цели.
Такъв пример е т.нар. „Възродителен процес“, проведен от комунистическия режим. Това е насилствената смяна на имената на българските турци и мюсюлмани, която завършва с принудителното прогонване на стотици хиляди от тях само в рамките на дни.
Тази асимилационна политика всъщност е сериозно подготвяна – включително през прокарването на национализъм в образованието, литературата, киното.
Такова припомняне на крайностите, до които могат да стигнат националистическите тенденции, според Дечев не е пресилено. А първата стъпка според Личева е промяна в класната стая.
„Трябва радикално да се променят програмите в училище, и трябва политическа воля, за да се устиска на воя, който ще се нададе“, казва тя.
„Крайно време е. Иначе скоро съвсем ще изпуснем нещата.“
