Сградата на дружеството. Снимка: Боби Тошев, БГНЕС |
Високите цени на природния газ и на квотите за въглеродни емисии натежават на финансовото състояние на „Топлофикация София“, обясниха от дружеството по време на заседание на временната парламентарна комисия, която анализира работата на дружествата с над 50% държавно или общинско участие. На заседанието не се появи кметът на София Йорданка Фандъкова, която беше призована от комисията, за да бъде изслушана във връзка с проблемите в общинското дружество.
През зимата топлофикацията е плащала регулярно текущите си фактури за природен газ, но покупката на въглеродните емисии е намалила съществено паричните ресурси и затова компанията вече не може да поема изплащането на задълженията си. Въпреки това от началото на годината „Топлофикация София“ е платила 197 млн. лева задължения към „Булгаргаз“ и към 31 август 2021 година дължи само 96 млн. лева.
От компанията посочиха пред депутатите, че цената на газа през януари 2021 година е била в размер на малко под 29 лева за мегаватчас, а през септември бе утвърдена цена от 69,40 лева за мегаватчас.
Представителите на „Топлофикация София“ коментираха още, че заради „рестриктивни решения“ на енергийния регулатор за цената на парното, както и непризнати технологични разходи и разходи за покупката на квоти за въглеродни емисии, загубите за този регулаторен период (до 30 юни 2022 година) ще бъдат в размер на около 167 млн. лева.
„Топлофикация София“ е един от най-големите потребители на природен газ в България – около 700 млн. куб. метра природен газ годишно, което е 24-25% от общото потребление на суровината в страната.
Дружеството дължи 700 млн. лева на Българския енергиен холдинг (БЕХ) и 100 млн. лева към „Булгаргаз“. БЕХ няма никакъв интерес да влезе в „Топлофикация София“ като най-голям кредитор, коментира изпълнителният директор Валентин Николов, който също участва в заседанието на комисията.
„Топлофикация София“ работи на загуба през последните 5 години (в размер на общо 245 млн. лева). Задълженията на дружеството са в размер на над 1 млрд. лева. Топлофикацията е най-голямата на Балканите и годишно произвежда 1 тераватчаса електроенергия и 4,5 тераватчаса топлинна енергия. За сравнение – АЕЦ „Козлодуй“ произвежда годишно по 16 тераватчаса електроенергия.
По време на заседанието председателят на временната комисия, депутатът от ИБГНИ Мая Манолова, посочи нарушение, което коства 20 млн. лева на „Топлофикация София“. Тя визира договори за покупката на квоти въглеродни емисии през последните години с посредника „Гранд Кепитал“, който по думите на Манолова е свързан с бизнесмена Христо Ковачки.
Според данните на депутата „Топлофикация София“ е платила 10 млн. лева за покупката на емисии на посредника по два договора за доставка на въглеродни емисии. Дружеството е трябвало да внесе и ДДС за сделките в размер на около 10 млн. лева, които са дължими, но не са внесени. Топлофикационното дружество е можело само да сключва сделките за покупката на въглеродните квоти и да си спести направените разходи в размер на 10 млн. лева, категорична е още Манолова.
Тя посочи, че пазарната цена е била около 23-25 евро на тон, а топлофикацията е платила 28,50 евро на тон.
От „Топлофикация София“ обаче са категорични, че нямат лиценз да извършват подобна услуга и затова са сключили договор с лицензиран инвестиционен посредник. Разликата в цената обясниха с факта, че са сключвани форуърдни сделки, тоест сумите са платени 12 месеца след извършване на доставката.
Депутатът от БСП Румен Гечев обаче нарече скандална и престъпна тази практика, при която дружеството плаща по-висока от пазарната цена за квотите, закупени чрез посредник. „Сделката изглежда изключително съмнителна на фона на движението на пазарните цени и избрания инвестиционен посредник“, каза той и предупреди представителите на дружеството „да излъскат обувките си“ и да очакват посещение на компетентните органи.
„Топлофикация София“ обжалва пред Върховния админинистративен съд (ВАС) решението на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) да не продължи комплексното разрешително за работа на дружеството, стана ясно още по време на заседанието на временната комисия.
Решението на агенцията беше взето във връзка с неизпълнението на топлофикационното дружество на изисквания за вредните емисии в атмосферата, които влязоха в сила от 17 август 2021 година.
Служебният министър по околна среда Асен Личев обясни пред Народното събрание преди седмици в рамките на парламентарния контрол, че „Топлофикация София“ не е направила нищо, за да намали емисиите, с което да позволи на органите да позволят дерогация от европейските правила. Това означава, че от 1 януари 2022 година компанията ще трябва да преустанови работата си и да остави своите клиенти без услуги.
По време на заседанието на временната комисия беше коментирано, че независимо от решението на съда „Топлофикация София“ вероятно ще продължи работата си, плащайки санкции.
