Полският министър-председател Матеуш Моравецки. Снимка: Bloomberg |
Полското правителство изведе избирателния си подход към правото на Европейския съюз на съвсем ново ниво в понеделник. Варшава поиска помощ от съда на блока само няколко дни, след като отхвърли юрисдикцията му в ключови сфери, пише Politico.
Полша, заедно с Унгария, поискаха от Съда на Европейския съюз (ЕС) да отмени нова мярка, която позволява на ЕС да отрязва средства от бюджета на блока към страни, за които е установено, че нарушават върховенството на закона.
В дългогодишна битка за основните ценности институциите на ЕС обвиняват както Варшава, така и Будапеща, че не спазват върховенството на закона и основните демократични стандарти. Изслушването в Люксембург в понеделник пред съдийски състав отвори нова страница в този конфликт.
Новата мярка, приета през декември миналата година, няма да позволи на ЕС да спира средства само заради общи опасения относно върховенството на закона. Но ще позволи на блока да действа заради недостатъци във върховенството на закона, които могат да засегнат доброто управление на бюджета или финансовите интереси на ЕС – например ако националните съдилища не се считат за независими.
Това предизвика тревога у Варшава и Будапеща, където правителствата се опасяват, че могат да загубят милиони от кохезионните фондове на ЕС и други средства за икономическо развитие. Официални лица очакват Европейската комисия да задейства мярката за пръв път през следващите седмици, макар че не е ясно кои страни ще са на прицел.
И така, само няколко дни след като Полският конституционен съд – подкрепен от правителството – отсъди, че Съдът на ЕС няма власт да се намесва в противоречивите съдебни реформи на страната, адвокати на полското и унгарското правителства поискаха от същия този съд помощ.
Адвокатите твърдят, че мярката – известна и като „механизъм за обвързване с предварителни условия за върховенство на закона“ – не цели да защитава бюджета на ЕС, а да налага политическо наказание.
„Това не е режим с предварителни условия, това е механизъм за налагане на санкция“, каза Силвия Жирек, адвокат на полското правителство.
Миклош Золтан Фехер, високопоставен представител на унгарското министерство на правосъдието, заяви пред съда, че мярката е „политическа процедура с политическо намерение“.
Двамата адвокати твърдят още, че мярката е задна вратичка да се приложи т.нар. процедура по Член 7, съгласно която страните членки могат да изгубят правото си на глас в ЕС, ако бъде установено, че нарушават основните ценности. И двете страни са обект на подобни производства от години, но останалите страни членки досега не успяха да стигнат до заключение.
В понеделник и двете държави заявиха още, че разпоредбите по върховенството на закона в новата мярка не са достатъчно добре дефинирани и че механизмът не дава сигурност и яснота за страните членки.
Адвокатите на ЕК, Съветът на ЕС, Европейският парламент и 10 страни – включително Германия, Франция и Нидерландия – обаче защитиха мярката.
„Нарушаването на върховенството на закона в страна членка очевидно представлява риск за изпълнението на бюджета на ЕС“, заяви Тамаш Лукаш, адвокат на Европейския парламент.
Той отхвърли обвиненията, че новият механизъм заменя процедурата по Член 7. „Двете процедури имат различни цели“, заяви той, подчертавайки, че механизмът няма „наказателен или отмъстителен характер“.
Адвокатите на останалите европейски институции предложиха подобни доводи.
Мярката официално ще влезе в сила от януари. Съгласно компромисна сделка от края на миналата година обаче лидерите на ЕС поискаха от Европейската комисия да се въздържа от налагането ѝ, докато има оспорване срещу нея в Съда на ЕС.
Членовете на Европейския парламент обаче налагат значителен натиск върху Комисията да задейства механизма, заплашвайки дори с правни действия.
Решението на Съда на ЕС не се очаква да бъде взето до няколко месеца.
