Министерството на икономиката (МИ) предлага продукти от 17 основни вида храни да имат максимална надценка от 10 процента.
Това предвижда проект на Закон за надценките на хранителните продукти, публикуван в петък за предварително обществено обсъждане на интернет страницата на Министерството.
В законопроекта се предвижда да бъде утвърден списък с храни, към които от търговците ще се прилага ограничение за максимална надценка. Изготвеният към момента примерен списък включва ориз, брашно тип 500, хляб „Бял“, хляб „Добруджа“, свинско месо – охладено, пилешко месо, кайма 60/40 свинско/телешко охладена, прясно мляко краве 2-3,8 на сто, кисело мляко краве 2-3,8 на сто, краве сирене бяло саламурено, кашкавал от краве мляко, яйца размер М, млечно масло, слънчогледово масло (олио), захар, зрял боб и храни за кърмачета.
Нормативният акт ще се прилага за срок от 6 месеца и само за търговци с годишен оборот за предходната календарна година от над 30 млн. лв., които предлагат храни за продажба на дребно. Те ще са задължени да изберат минимум по един продукт от всеки вид храни в списъка и да определят крайна цена на избраните продукти с максимална надценка от 10% от цената на доставчика.
Търговците ще имат задължение да поддържат достатъчни количества от продуктите с минимална надценка. Те ще бъдат обозначени със специален знак, утвърден от Министерството на икономиката. Забранява се включването на имитиращи продукти сред определените от търговските обекти.
Законопроектът предвижда санкция от 2% от миналогодишния реализиран оборот в страната на компания, която не е определила продукти с максимална надценка. Ако търговецът не предостави данни за определените от него продукти, се налага глоба в размер от 5000 лв. и имуществена санкция от 10 000 лв. За търговците, за които не поддържат достатъчни количества от избраните продукти, се предвижда глоба от 5000 до 50 000 лв. и имуществена санкция от 10 000 лв. до 100 000 лв.
Контролни функции по Закона за надценките на хранителни продукти ще имат Министерството на икономиката и индустрията и Комисията за защита на потребителите, подпомагани от Националната агенция за приходите и Българската агенция по безопасност на храните.
Според някои търговци таванът на цените може да се отрази тежко на малките производители.
Служебният кабинет определя борбата с инфлацията и високите цени на храните като едни от основните си приоритети. Властите създадоха сайт, на който може да се види всяка седмица как се формират цените на 20 продукта и как се съпоставят с тези в 7 други страни от Европейския съюз.
Мерките срещу високите цени идват на фона на протести на българските зърнопроизводители срещу вноса на евтино украинско зърно, които бяха подкрепени от служебната власт.
