На днешното заседание на Министерски съвет бяха приети проекта на Закона за държавния бюджет за 2025 г. и проектозаконите за бюджетите на НЗОК и за ДОО. Това заяви финансовият министър Людмила Петкова по време на брифинг пред медиите.
По отношение на изготвяне на бюджета за 2025 г., МФ беше подготвило анализ относно тенденциите на нарастване на приходите и разходите. Още през септември беше установено, че разходите значително изпреварват приходите, като приходите нарастват годишно 4-5 млрд. лв., съответно разходите, с изключение на последите години, нарастват със значителни темпове, в резултат беше установена разлика за 2025 г. 18 млрд. лв. при дефицит от 3% от БВП, който за 2025 г. прогнозно е 215 млрд. лв., т.е. 6,4 млрд. лв. дефицит, бе поставен въпросът тези 11-12 млрд. лв. как да бъдат стопени, за да се постигне дефицитът, както е заложен в Закона за публичните финанси. МФ разработи пакет от приходни и разходни мерки, обсъдени със социалните партньори, както и с част от партиите, представени в 51-вото НС. Обсъдихме мерки, които ще имат най-малък негативен ефект върху икономическото развитие и инвестициите, също и върху инфлацията. Знаете, България е на прага за приемането в еврозоната и трябва да бъдат спазени всичките критерии в средносрочен план, за да станем част от еврозоната следващата година или в началото на 2026 г. Приходите са оценени на база публикуваната есенна макроикономическа прогноза на МФ. Имаше и публикации в медиите, че приходите са изключително завишени. Да, планираните приходи са 92 млрд. ако се сравнят с плана за 2024 г., ръстът е 17 млрд., но в сравнение с очакваното изпълнение за 2024 г., действително ръстът е 20 млрд. Знаете, не постъпиха второто третото плащане по ПВУ. Тези средства са планирани за 2025 г. А от 20 млрд. ръст на приходите, 15 млрд. са свързани с данъчно-осигурителните приходи и 5 млрд. – неданъчните приходи и помощите и плащанията от вноските по ПВУ и европейските фондове„, каза още министър Петкова.
Относно данъка върху свръхпечалбите на банките – проведохме среща с Асоциацията на банките. От тази година банките внасят минимален глобален данък 15%. данните показват, че за 2025 г. данъците, които ще внесат, са повече от 2 пъти по-високи от това, което принципно е внесено предходната година, и техните прогнози са принципно по-верни. Данъците, които ще внесат те, всъщност един допълнителен данък ще се отрази негативно върху целия банков сектор. Бяха планирани в бюджета два пъти по-малко приходи от банковия сектор от данъци. Данъкът върху добива на подземните богатства – анализирахме практиката на други държави членки на ЕС, както и на трети страни. Почти навсякъде има комбиниране на концесионното възнаграждение с данък върху подземните богатства. Считаме, че това е добър подход, но сме в разговори с Минно-геоложката асоциация и с бизнеса, защото не искаме някой от икономическите сектори да пострада или да бъде двойно обложен. Ще предложим вариант, приемлив и за бюджета, и за бизнеса. По отношение ДДС – няколко са мерките, не беше предложено да бъде удължена намалената ставка за ресторантьорските услуги и за фитнесите. Считаме, че тази мярка бе въведена по време на Ковид и 4 години по-късно е време да бъде отменена. По отношение на хляба – споровете са големи, но предлагаме да не бъде с нулева ставка. Когато се въведе нулевата ставка, нямаше значително намаление на цената на хляба. Все още се колебаем за тази мярка.
По отношение разходите – бюджетът е изготвен на база действащи политики, действащо законодателство. В разходите са включени всички разходи, които са гласувани от НС. Увеличение на размера на МРЗ, на МОД, осъвременяване на пенсиите за трудова дейност по швейцарското правило с 8-9%, увеличение на разходите за персонал във всички структури и в сектор сигурност и отбрана, ръст на капиталовите разходи.
В приходната и в разходната част има приходи и разходи по ПВУ и по европейските програми. По ПВУ са предвидени 9 плащания, ние все още не сме получили второ плащане. Планът трябва да бъде приключен август 2026 г., което налага спешно изпълнение на проектите и реформите по Плана, както и получаване на средствата, за да се предоставят за изпълнение на инвестиционните проекти. Ако няма средства, подобни средства в такъв размер трябва да бъдат предоставени от бюджета.
По отношение на инвестиционната програма – в този вид бе въведена за първи път тази година. Бяха посочени конкретни проекти. Практиката показа, че трябва да бъдат направени корекции по инвестиционната програма. Инвестиционната програма е разделена на три – административни капиталови разходи, разходи за информационни системи и националните проекти. Средствата са предоставени по бюджетите на съответните министерства, като е предвиден ръст на капиталовите разходи в сравнение с 2024 г. в размер на 918 млн. лв. При общините ръстът е 650 млн. лв. Отделно е капиталовата субсидия за общините. Коментирали сме и че част от проектите, дори да са приключени, да бъдат финансирани от европейските програми, за да се освободи допълнителен ресурс, който пък да бъде използван за други проекти“, добави Петкова.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
