Целта на уволненията и разкритията би трябвало да е очевидна – да спрат кражбите, разточителството, нарушенията и така да се отрежат пипалата на дълбоката държава
За месец работа служебното правителство на Стефан Янев направи много повече от всеки служебен кабинет досега, пише в коментар Веселин Стойнев за Дойче Веле. Подмени висшия управленски ешелон в сектора за сигурност, приходните агенции, ведомствата в различни сектори, областните управи, директорските съвети на държавни компании. Разкри скандални нарушения и кражби: как държавна банка, създадена да насърчава малкия и средния бизнес, отпуска огромни нисколихвени кредити на герои на статуквото с животински прякори; как се източват стотици милиони за пътища без конкурс; как фиктивно се ремонтират язовири; как се източват болници и се върти търговия с органи; как се обявяват безумни обществени поръчки – от земеделското министерство до военното. Детайлният отчет е дълъг, а в месеца до изборите ще набъбне още. Основният въпрос обаче е каква е целта и имат ли право.
Не просто право, а задължение
Целта на уволненията и разкритията би трябвало да е очевидна – да спрат кражбите, разточителството, нарушенията и така да се отрежат пипалата на дълбоката държава. Чрез своите хора в бордове, държавни фондове, държавни компании, агенции, спецслужби и пр. задкулисието ограбва всички и трупа безконтролна власт и икономическа мощ. Отрязването на пипалата на октопода е не просто право, а задължение на всеки Министерски съвет, вменено му от Конституцията: той трябва „да ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната в съответствие с Конституцията и законите“, да „организира стопанисването на държавното имущество“. Тоест, Конституцията повелява правителството да не допуска беззаконие и безстопанственост.
Въпреки че не е излъчен от парламент, служебният кабинет има легитимен първоизточник на своята власт в лицето на президента, който е избран пряко от суверена. Дейността му обаче е ограничена и кратковременна, поради което не е в състояние да провежда дългосрочни политики – може само да ги заложи.
Така служебното правителство може да изпълнява и други важни задачи, освен да организира предсрочни избори. Всъщност, организирането на изборите е само техническа задача, а и конституционният законодател сигурно не си е представял, че някой ден може да има постоянна изборна администрация, която да свърши цялата техническа работа, стига да ѝ е осигурено финансиране.
Фигурата на служебното правителство е въведена с идеята за безпристрастност – за да не стане така, че последните управлявали да организират предсрочния вот в своя полза. Днес последните управлявали твърдят, че служебният кабинет работи в техен ущърб. При нормални условия биха били прави – тоест, при наличието на прилично ниво на демократична правова държава. Нашето ниво обаче е на санитарния минимум и тъкмо разкритията на кабинета „Янев“ го доказват най-категорично. От което следва, че валидно е обратното: Ако бездействаше, служебното правителство щеше да стане съучастник на последните управлявали в превземането на държавата. И щеше да им осигури незаслужено предизборно предимство чрез затаяване на истината за управлението им, така че да могат да продължат да рушат институциите и да грабят обществен ресурс.
С други думи: случайно или не, с фигурата на служебното правителство конституционният законодател е осигурил чудесен резервен инструмент за поправка на счупената държава (особено когато основният такъв – прокуратурата – е тайно приватизиран). Затова днес задачата на служебния кабинет се състои не само в осигуряването на хартиени бюлетини и машини за гласуване, но и в осветляването и пресичането на безобразията и беззаконията.
Какво е нужно сега
Служебното правителство има поне още два месеца живот (след 11 юли ще минат седмици, докато се конституира 46-ият парламент и се състави редовен кабинет), в които ще има възможност не само да кастри пипалата на октопода, но и да го прободе право в сърцето. Гъвкавият хищник обаче има цели три сърца и за отвоюването на демократичната правова държава е нужна много по-мощна политическа енергия, каквато може да бъде концентрирана единствено в новия парламент.
