Случката се развива на 3 октомври в междуградския автобус за с. Малка Верея.
В автобуса се качват един мъж и две жени, видимо от арабски произход. Наближаваме спирката до Тракийския университет и внезапно контрольорката се насочва към групата араби, питайки ги къде ще слизат.“ Давай, давай…“, отговаря мъжът. Жената информира щофьора, че вероятно чуждестранната група ще слиза на университетската спирка. Той спира, но никой не става от мястото си. Жената, която таксува пътниците задава отново същия въпрос.
– Давай, давай – се чува отново, плюс инструкция на арабски. Контрольорката съобщава на висок глас – човек би помислил, че ги е разбрала: “ Вероятно ще слизат на общежитията.“
– Превозното средство спира бавно, но пак никой не слиза. Пътниците чуваме отново познатото „Давай, давай…“
Всички започват да се притесняват. Чужденците не говорят английски и става все по-неясно закъде всъщност пътуват. Контрольорката включва на жестомимичен език и успява да изиграе добре молбата мигрантите да се обадят на някой, поназнайващ нещо различно от арабски. Младият арабин набира номер, казва нещо на родния си език и подава телефона на жената. Тя се вслушва в гласа отсреща и проронва облекчено: „Крайна дестинация – Малка Верея. Чуди се защо групата не е взела за водач човекът, който знае поне името на селото.
С весела усмивка един от пътниците се шегува, че всъщност „момчето е имало добър учител, защото го е научило на по- важна дума, която има няколко и все полезни значения“. Вече всички в автобуса се смеят, особено група младежи от крайните седалки и арабските жени, май от Сирия, също се присъединяват.
Да пожелаем на мигрантите весело съжителство с българите, които имат огромно чувство за хумор!
