Пристанището в Лос Анджелис работи денонощно. Снимка: Bloomberg |
Знам, че чувате много за нещо, наречено „вериги за доставки“, каза президентът на САЩ Джо Байдън наскоро в реч, обяснявайки на американците защо техните маратонки, тостери, велосипеди и спални мебели стигат толкова бавно до тях тия дни, пише Рана Форухар за Financial Times.
Изключително необичайно е лидерът на свободния свят да прекарва толкова много време в обяснения пред обществеността относно логистиката и веригите на стойността. Но това е необичаен момент, в който смущенията във веригата на доставки и свиването на работната сила доведоха до задръстване на товарните пристанища със седмици или дори месеци не само в САЩ, но и във Великобритания, Европа и много други места по света.
Голяма част от това се дължи на пандемията от ковид, разбира се, и асинхронните национални цикли на възстановяване, които доведоха до несъответствие между търсенето и предлагането на различни продукти. Тези цикли в крайна сметка би трябвало да се изгладят с отслабването на вируса. Но смущенията в пристанищата осветлиха по-големите проблеми в световната икономика, от несъответствието между уменията и предлаганите работни места до прекомерната зависимост от Китай като доставчик на всякакви важни стоки.
Задръстването на пристанищата в Лос Анджелис и Лонг Бийч бързо се превърна в основен политически въпрос в САЩ, като се има предвид, че през тях минава 40% от целия внос на товари в страната. Но много хора си вадят погрешните изводи – че не могат да се намерят докери поради правителствените парични помощи, които демотивираха хоратя да работят, или че се връщаме към десетилетие на стагфлация, или че търговският пейзаж в крайна сметка ще изглежда или като 90-те години на свободния пазар или 30-те на протекционизма. Съмнявам се, че нещо от това ще се окаже вярно, като има няколко различни, по-добри уроци, които трябва да се извлекат от настоящите проблеми.
Първо, прекъсванията във веригата на доставки не са единствено отговорни за проблемите с намирането на работна ръка в някои сектори. Технологичните промени и изборът на политики също изиграха роля. Пристанищните работници и шофьорите на камиони, например, бяха в недостиг в САЩ много преди ковида, отчасти защото много програми за обучение бяха прекратени през последните години и хората страняха от тези позиции, след като дълго бяха предупреждавани, че автоматизацията и автономните коли ще ги заменят.
Въпреки по-бавното, отколкото се очакваше, разпространение на автономните превозни средства, хората са прави да мислят, че работните им места ще бъдат засегнати от технологиите. Много тежка физическа работа беше заменена от машини и роботи през последните години и много друга тепърва предстои да пострада. Икономическите и политическите последици от пандемията само подхранват тенденцията. Вижте италианските винопроизводители, които вече не могат да намерят имигранти, които да работят лозята им, и купуват машини за бране на грозде, или френските фермери, инвестиращи в агро-ботове за прибиране на реколтата. Но и квалифицираната работа не е защитена от автоматизацията, след като страните и компаниите, засегнати от пандемията, търсят начини да спестят разходи.
