Снимка: Andrey Rudakov/Bloomberg |
Кремъл реагира с раздразнение на неотдавнашното описание на президента Джо Байдън на Русия като „икономика, която има ядрени оръжия и петролни кладенци и нищо друго“. Коментарът обаче разкрива много за промяната на политиката на САЩ и неотдавнашното решение на Вашингтон да се откаже от опозицията срещу „Северен поток“ 2.
Точно както и Барак Обама преди него, Байдън вижда Русия като регионална сила, възпрепятствана от вътрешна слабост, а не като заплаха, която си струва, за да развали отношенията си с Германия, особено когато има истински стратегически съперник в лицето на Китай. За САЩ Русия е проблем втора ръка, пише онлайн изданието EUObserver.com.
За това заключение може да се каже много, дори според стандартите, които Русия си е поставила.
През 2007 г., близо до края на втория президентски мандат на Путин, Кремъл одобри национална икономическа стратегия, която предвиждаше Русия да стане една от петте най-големи икономики в света до 2020 г. Очакваше се със среден растеж от около 6% годишно Русия да се утвърди като основен международен финансов център и световен лидер в технологичните иновации.
Москва не успя да постигне целта си. Страната остава 11-а в класацията на световните икономики (точно там, където беше през 2007 г.), като междувременно беше изпреварена от Индия и Южна Корея.
Що се отнася до иновациите, страната се придвижва напред със само 7 места до 47 място в Глобалния индекс на иновациите и продължава да бъде нетен износител на капитал, а не магнит за международните финанси. Темповете на растеж са достигнали средно едва около процент, а жизненият стандарт спада.
Вместо да се издигне и да постигне световна икономическа мощ, Русия в най-добрия случай постигна стагнация.
Две десетилетия застой
Този провал е още по-очевиден, защото руските лидери са напълно наясно с причините за икономическата слабост. Прекомерната зависимост от износа на енергия и липсата на технологични иновации са теми на Владимир Путин още в първото му обръщение към нацията през 2000 г.
През следващите години цените на петрола бяха високи и това не даде особен стимул за реформи.
Дмитрий Медведев също оплакваше „примитивната икономика на страната си, базирана на суровини и ендемична корупция“ в началото на еднократния си мандат. Той поне се опита да действа по този въпрос.
Иновационният център Сколково, стартиран в покрайнините на Москва през 2010 г., трябваше да бъде отговорът на Русия на Силициевата долина и средство за превръщане на силната научна база на страната в търговски успех. Подобно обаче на много предишни опити за икономическа модернизация отгоре надолу в Русия и това не постигна значима промяна.
Институционалните слабости задушават независимия бизнес
Това, което руските лидери не са готови да направят, е да се справят със сериозните институционални слабости, които задушават предприемачеството и ограничават растежа на независимия бизнес сектор.
