Подкрепата за ГЕРБ на национално ниво е отбелязала спад от над 10% за последното десетилетие. Това показва проучване на Института за развитие на публичната среда (ИРПС).
То е направено около два месеца преди предстоящите поредни предсрочни избори за Народно събрание, които ще се проведат съвместно с изборите за европейски парламент. На тях досегашните партньори във властта – ГЕРБ и „Продължаваме промяната-Демократична България“ (ПП-ДБ), ще се борят един срещу друг за гласовете на избирателите.
Дотук се стигна, след като правителството не успя да се осъществи предварително договорения процес на ротация между на премиерския пост между издигнатия от ПП-ДБ Николай Денков и номинираната от ГЕРБ Мария Габриел.
Последва процедурата по връчване на мандат за съставяне на нов Министерски съвет. Трите партии, които получиха възможността да предложат кабинет, не успяха да се справят с тази задача. Така за служебен премиер беше предложен председателят на Сметната палата Димитър Главчев, чието правителство предстои да бъде назначено от президента Румен Радев.
Колко гласа печели ГЕРБ през годините
Партията на Бойко Борисов е основана през 2006 г. като продължение на сформираното гражданско сдружение „Граждани за европейско развитие на България“. Първият ѝ председател е Цветан Цветанов, въпреки че неформален лидер е тогавашният кмет на София и бивш главен секретар на МВР от 2001 г. до 2005 г. Борисов.
ГЕРБ се явява за първи път на парламентарни избори през 2009 г. и ги печели, след което съставя свое еднолично правителство. През 2013 г., след почти пълен управленски мандат, формацията получава 1 081 605 гласа – над 30,5% подкрепа.
Въпреки че е първа политическа сила, тя не успява да формира кабинет и остава опозиция на коалиционното правителство между БСП и ДПС, оглавено от Пламен Орешарски.
То обаче подава оставка след продължителни протести, предизвикани от предложението тогава все още несанкционираният за корупция от САЩ депутат от ДПС Делян Пеевски да стане председател на ДАНС.
Така на следващите избори през есента на 2014 г. ГЕРБ получава подкрепата на 32,6% (1 072 491 гласа) от избирателите и формира правителство заедно с „Реформаторски блок“ и АБВ. То управлява година и половина и подава оставка заради загубата на кандидата на партията Цецка Цачева на президентските избори през 2016 г. от Радев.
На последвалия парламентарен вот в края на март 2017 г. ГЕРБ увеличава подкрепата си и достига 34% (1 147 292 гласа). Това е и най-високият резултат на партията в последните 10 години. ГЕРБ отново формира управленска коалиция, но този път с „Обединени патриоти“ (ВМРО, НФСБ и „Атака“), с чиято подкрепа изкарва пълен четиригодишен мандат.
В кампаниите от 2021 г. насам гласовете за ГЕРБ варират между 596 хиляди (22,7%) и 838 хиляди (26,2%).
Различни са факторите, които влияят на резултатите на партията в този период, отбелязва ИРПС. От една страна това са гражданските протести от 2020 г. и сериозното недоволство от присъствието на ГЕРБ във властта. От друга – появата на новите партии „Има такъв народ“ през април 2021 г. и „Продължаваме промяната“ през ноември 2021 г., които се заявяват като алтернатива на статуквото.
Как се променя подкрепата за ГЕРБ по райони
През 2013 г. ГЕРБ получава най-много гласове от София и Варна. Тези райони формират около 21% от подкрепата за партията на парламентарните избори. Най-малко гласове пък ГЕРБ получава във Видин, Търговище и Разград.
През 2023 г. същите избирателни райони формират отново една пета от резултата на партията. Най-малка е подкрепата за формацията отново в Разград, Търговище и Кърджали.
Броят на гласуващите за ГЕРБ в чужбина също намалява. Докато през 2013 г. те са 23 090, то през 2023 г. са 14 694.
За 10 години подкрепа за ГЕРБ намалява с около 38%. Най-значителен е отливът в Ямбол, Добрич и Русе – около 50%. В Монтана, Враца и Благоевград подкрепата спада в най-малка степен – около 20%.
И докато ГЕРБ запазва позицията си на първа политическа сила в парламента, то депутатите ѝ в Народното събрание намаляват от 97 през 2013 г. на 69 в настоящия парламент.
Показателен пример за устойчивото присъствие на ГЕРБ е този от Северозападна България. В районите Видин, Враца и Монтана през 2013 г. партията печели 26,9% от всички подадени гласове, което ѝ носи 5 мандата от тези места. През 2023 г. формацията получава 31% и 4 депутатски места.
Причините са намаляващото население в Северозапада, увеличението на подкрепата за ДПС, както и навлизането там на нови формации като ПП-ДБ.
