ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Южна поща“, брой 16, 1990 г.
private: значи частно
КОНКУРЕНЦИЯТА, ГОСПОДА, КОНКУРЕНЦИЯТА…
Специалистът за механизмите на раздържавяването
Първата спонтанна реакция на всеки наш дисциплиниран гражданин при споменаване на термина „приватизация“ е: „Ще чакаме какво ще решат отгоре, пък тогава ще видим“. А може би вече не бива да чакаме да ни скроят палтото (закона) не по наша мярка. този път трябва да си кажем думата преди закона да е готов, защото в края на краищата, ние сме потърпевшите, ние сме тези бъдещи собственици на раздържавеното имущество. Като първо необходимо условие големите фирми-гиганти трябва да се преструктурират и разпаднат на най-малките си съставни части – до отделни, самостоятелни заводчета, дори до цехчета с обособен предмет на дейност. Всяко от тези малки предприятия, приватизирано, ще може само по този начин да се стабилизира и да стане печелившо. Много специалисти, неуспели да се отърват от наслоилия се досега стереотип на мислене възразяват: „Да, но кой ще ги задължи тези малки, самостоятелни предприятия да изпълняват нашите поръчки, ако я няма „шапката“, силовото администриране на фирмата?“ Отговорът е: „Конкуренцията, уважаеми господа, конкуренцията и борбата за съществуване“. По-късно вече, станали печеливши, тези малки фабрики сами ще тръгнат да се обединяват с цел да могат да отделят достатъчно средства за развой. Едва тогава, като закономерно следствие, ще започнат да се формират по-големи, крупни фирми. Чисто държавни следва да останат само железницата, пощите, енергетиката и други такива дейности (по преценка на Великото народно събрание). Но и при тях следва да бъде вкарана в действие мениджърската институция. Трябва да бъдат разграничени двата вида власт: тази на собственика (държавата, чрез борд от специалисти-пълномощници) и тази на изпълнителя-мениджър, с който собственикът ще сключи стриктен договор за определена печалба (загуба). Приватизацията на малките предприятия, отделили се от фирмите гиганти, трябва да се извърши в следния ред:
І етап – Подготовка.
На общо събрание на всички членове на колектива се решава да се възложи на временен комитет по приватизацията да подготви процеса (оценка на фондовете, определеляне броя на дяловете, акциите, списък на всички хора, имащи право на собственост, включително пенсионерите, напусналите, бившите собственици на сградите и земята, върху която е построено предприятието).
ІІ етап – Събиране на имащите право на собственост.
Всички поканени, писмено, изразяват претенциите си за собственост – броя на дяловете (акциите, които считат че ще имат право да придобият и начина, по който искат да участват в собствеността – дял), акция или пожизнена рента. Изплащането на дяловете да стане чрез дългосрочен заем от банката (30 години) или чрез част от дивидентите. По този начин държавата ще прехвърли своя дълг към банката върху новите собственици, а те ще получат част от държавната собственост.
ІІІ етап – Учредително събрание на дялопритежателите.
Събранието избира Контролна комисия, съставя учредителен протокол, с който става регистрирането на новата акционерна фирма, приема Устав, излъчва Управителен съвет, в който по право влизат хората, притежаващи най-много дялове и поели най-голяма отговорност. Управителният съвет си избира председател – човек с усет за успешно влагане на общия капитал и стратег. Управителният съвет и събранието на акционерите, станали пълноправни собственици, сами решават каква част от собствеността да продават на чужда фирма или банка, срещу изгодата от изплатени дългове, валута, нови производства, пазари.
ІV етап – Конкурс за мениджър.
При мениджърската институция акцентът не пада върху притежателя на собствеността, а върху този, който я управлява. Големият мениджър не предпочита да е собственик. Той е талант и печели по-добре от собственика. Чрез това разпределение между собственици и мениджъри се получава най-оптимално използване и умножаване на собствеността. Мениджърът не се назначава, той се наема с договор. Може да бъде външен на фирмата човек, може да бъде чужденец. Той получава огромни права и никаква намеса отвън от Управителния съвет, с изключение на нещата, залегнали в договора. Той може да реши да уволни целия състав и после отново да го назначи чрез конкурс. Може да приеме на работа жена си, брат си, а да не приеме дори членовете на Управителния съвет, ако счита че те няма да му вършат работа. За тях си остават дивидентите, за него – отговорността да ръководи фирмата. Ако мениджърът обаче не се справи с договорените задължения Управителния съвет има законното право да прекъсне договора с него и да потърси нов.
Това е моята „кройка“ за бъдещото раздържавяване. Надявам се, че ще има други алтернативи, които не само че трябва да видят бял свят, но и да станат основа за един работещ закон за приватизацията.
Н.с. инж. Иван ТЕНЕВ
