България се изкачи с 20 места в класацията за медийна свобода на „Репортери без граници“ (RSF) за 2023 г. и заема 71-о място в света от общо 180 държави. Свободата на медиите обаче остава „крехка и нестабилна“, а „малкото независими гласове в България работят под постоянен натиск“, се казва в доклада на организацията, публикуван в сряда.
До миналата година България традиционно беше последна от държавите членки на Европейския съюз по свобода на словото. В класацията на RSF през 2022 г. обаче страната отбеляза напредък и зае 91-о място.
Както тогава, така и сега обаче констатациите за медийната среда в България остават по-скоро негативни, a изкачването се дължи до голяма степен на промяна в използваната методология на изготвяне на класацията.
„Нито една от мерките, предложени от RSF за подпомагане свободата на печата, не беше реализирана, но и нямаше сериозни нарушения“, се казва в съобщението на международната неправителствена организация.
„Въпреки че България се е изкачила с 20 места, резултатът реално е подобрен в много по-малка степен (+3,86 пукта). Трябва да се вземе предвид и фактът, че България се намира в диапазон от резултати с много малки разлики между държавите, който поради тази причина е зона, склонна към колебания“, каза пред Свободна Европа регионалният директор на RSF Павол Шалай.
По думите му е имало положителен ефект от отсъствието на ГЕРБ от властта и от отношението на кабинета „Петков“ за защита на свободата на медиите. Едновременно с това обаче са се изострили нападките от политически партии срещу медии и журналисти, преди всичко от страна на „Възраждане“.
Както и миналата година авторите на изследването отбелязват, че „политическата принадлежност на членовете на Съвета за електронни медии влияе негативно върху редакционната независимост на обществените медии, докато независимостта на частните медии е застрашена от интересите на собствениците им в регулираните сектори“.
Анализът обръща внимание и на факта, че сплашването от страна на политици, както и на административният и съдебен натиск върху издатели и журналисти са „честа практика“. Освен това независимите медии и разследващите журналисти редовно стават жертви на процедури за злоупотреба или SLAPP („дело шамар“), посочват авторите на доклада.
Последният подобен случай е от март тази година, когато стана ясно, че застрахователната компания „Лев инс“ е завела дело срещу онлайн медията Медиапул за 1 млн. лева заради статия, която цитира стенограма от заседание на Министерски съвет.
Проверка на Асоциацията на европейските журналисти в България (АЕЖ) наскоро пък показа, че в Софийски районен съд са заведени общо шест дела срещу журналистите Димитър Стоянов, Атанас Чобанов от BIRD и колегата им от „Биволъ” Николай Марченко.
През април прокуратурата публикува и съдържание на чатовете между Димитър Стоянов от BIRD и негов източник на информация.м Тогава АЕЖ обвини прокуратурата в опит да дискредитира журналиста.
„Заплахите и физическите нападения срещу журналисти в България са постоянен проблем, но още по-голям проблем е нежеланието на властите да ги разследват или осъдят. Журналистите, работещи извън столицата, са още по-изложени на подобни заплахи“, се казва още в доклада на RSF.
Най-свободните и най-авторитарните страни
Най-свободни медии според доклада имат Норвегия, Ирландия и Дания, които заемат първите три места в класацията за изминалата година, в която участват общо 180 държави. Китай остава един от най-авторитарните режими по отношение на свободата на словото, заемайки 179-о място. След нея на последно място е Северна Корея. Разликата с Русия е само 16 позиции – тя заема 164-о място.
„През 2022 г. войната в Украйна позволи на Кремъл да започне окончателна „чистка“ на руските медии. Системната цензура и принудителното напускане на независими руски и чуждестранни медии освободиха пространство за разпространение на координирана пропаганда от проправителствени медии“, се казва в изследването.
От страните членки в ЕС като по-малко свободни са определени медиите в Унгария (72-о място), Малта (84-о място) и Гърция (107-о място), които са единствените с по-лоши показатели от тези на България.
Авторите на доклада посочват, че Гърция се намира на последно място в ЕС по медийна свободна заради случаите на следене на журналисти от страна на службите с шпионския софтуер Predator. Това е „най-голямото нарушение на медийната свобода в ЕС за 2022 г.“, се казва в изследването.
Индексът на „Репортери без граници“ оценява средата за журналистика по света и се публикува на Световния ден на свободата на пресата (3 май). Според актуалната класация ситуацията с медийната свобода е „много лоша“ в 31 държави, „лоша“ в 42, „проблематична“ в 55 и „добра“ или „сравнително добра“ в 52 страни. Средата за журналистика е „лоша“ в седем от десет държави и задоволителна само в три от десет, констатират от организацията.
