Спомен за Братя Грим

Превърнатата в куклен спектакъл на сцената на Старозагорския куклен театър любима приказка на Братя Грим „Снежанка и седемте джуджета“ очаква своите зрители в събота от 11 часа. Не от ЗАРАТА, след като ви разказахме приказката – преработка и стихове Елена Димитрова – ви предлагаме заедно да си припомним кои са легендарните Братя Грим.

Якоб Лудвиг Карл Грим е роден на 4 януари 1785 г., а Вилхелм Карл Грим – на 24 февруари 1786 г. в Ханау до Франкфурт. Учат във Фридрихгимназиум в Касел. По-късно и двамата преподават в Марбургския университет. През 1804 г. се свързват с Ахим фон Арним и Клеменс Бретано и участват в събирането на материалите за „Вълшебният рог на детето“. През 1808 г. Якоб става библиотекар на Жером Бонапарт, новия крал на Вестфалия. През следващата година е назначен за одитор на неговия Държавен съвет.

„Снежанка и седемте джуджета“ през Вълшебното огледало в света на куклите в Стара Загора

Когато Жером Бонапарт е прогонен и заменен от курфюрста на Хесен, Якоб е назначен за секретар на легацията и придружава новия си суверен в Париж; по-късно е пратен на Виенския конгрес. Той създава и общност от учени, които си поставят за цел да записват из цяла Германия песни, легенди, обичаи, вярвания, изрази, за да бъде събрано преди неговото изчезване. Проектът на Грим всъщност не постига успех във все още силно раздробената Германия. Малко по-късно той е изпратен в Париж от правителството на Прусия със задачата да върне ограбените от французите произведения на изкуството. Двамата братя се събират като библиотекари в Касел, но го напускат през 1829 г., за да отидат в Гьотинген, където Вилхелм заема поста на библиотекар, а Якоб – на професор.

Те се присъединяват към петима от своите колеги-професори в университета в Гьотинген. Тази група става известна като „Гьотингенската седморка“ (Die Gottinger Sieben). Те протестират срещу крал Ернст Аугустус I Хановерски, когото обвиняват в нарушаване на конституцията на тази държава. Затова кралят ги уволнява. Двамата се връщат в Касел до избирането им за членове на Берлинската академия през 1841 г. Същата година Якоб е удостоен с Ордена на почетния легион по инициатива на Гизо. Скоро след това получава и най-високите пруски и шведски отличия. През 1848 г. двамата братя участват в парламента, който подготвя немската Национална асамблея.

Братя Грим. „Снежанка и седемте джуджета“

Вилхелм умира през 1859 г., а по-големият му брат Якоб – през 1863 г. Погребани са в гробището „Свети Матеус“ в Шьонеберг, квартал на Берлин.

Братя Грим са известни с публикуваните от тях сбирки от немски приказки като Kinder – und Hausmarchen („Детски и семейни приказки“) през 1812 г. с втори том през 1814 г. („1815“ на заглавната страница) и много следващи издания през живота им. Преводите на приказките, разпространявани сега, са силно пречистени и сладникави версии за деца, въпреки че немските народни приказки, събрани от братя Грим, не са смятани за истории, подходящи за деца. Братя Грим са знаели и сръбски език, част от приказките взели от сръбския – поддържали връзка с Вук Караджич. Вещици, гоблини („таласъми“), тролове („зли великани“) и вълци дебнат в тъмните гори до гримовите едновремешни села и в дълбоките гънки на психиката на изолираните немски градове-държави от онова време.

Съвременните психолози и етнолози намират в приказките доста емоционална тревога, страх от изоставяне, родителско насилие и сексуално развитие в приказките, които често се четат преди заспиване на Запад – така например в книгата си „Психоанализа на вълшебната приказка“ детският психолог Бруно Бетелхайм чете познатите приказки на Братя Грим като истински митове.

Сред най-известните им произведения са „Пепеляшка“, „Снежанка и седемте джуджета“, „Спящата красавица“, „Хензел и Гретел“, „Червената шапчица“ и много други.