На 3 и 4 април външните министри от НАТО се събират в Брюксел за редовната си пролетна среща.
Очаквано, всички погледи ще бъдат насочени към американския представител. Така се случи на срещата на министрите на отбраната през февруари, когато там беше министърът на отбраната Пийт Хегсет.
Този път под светлините на прожекторите ще бъде държавният секретар Марко Рубио.
Когато Рубио за пръв път беше определен за тази роля в новата администрация на президента Доналд Тръмп, повечето европейци се зарадваха. На него се гледаше като на ревностен „трансатлантик“.
Сега сред част от дипломатите притеснението се увеличава.
Макар някои да казват: „Той все още разбира нас и Алианса“, те неизбежно се чудят какво влияние има в действителност той в правителството на САЩ, както и какви ще бъдат позициите му по въпросите, свързани с Украйна, Русия и Китай.
В четвъртък, подобно на Хегсет, Рубио затвърди посланието, че европейските съюзници трябва да увеличат разходите си за отбрана и да поемат повече отговорност в рамките на Алианса. Още с пристигането си в Брюксел той поиска съюзниците да изразходват най-малко 5% от брутния си вътрешен продукт за отбрана.
И докато съюзниците се надяват Съединените щати да потвърдят ангажимента си към НАТО, Рубио недвусмислено каза, че САЩ остават в Алианса, но искат той да бъде по-силен и по-жизнен.
Преди юнската среща на върха на Алианса предстоят само неофициалната среща на външните министри в Турция в средата на май и срещата на министрите на отбраната в началото на юни. Затова срещата тази седмица до голяма степен се приема като генерална репетиция за срещата на върха в Хага на 24-26 юни.
Целта на разговорите в четвъртък и петък е ясна – запазване на съюза чрез значително увеличаване на разходите за отбрана.
Генералният секретар на НАТО Марк Рюте вече призова всички съюзници да се ангажират с изразходване на най-малко 3,7 % от брутния си вътрешен продукт за отбрана възможно най-бързо и да докладват редовно за напредъка.
Този ход има за цел да успокои президента на САЩ Доналд Тръмп преди срещата на върха. Дори този по-малък процент обаче среща съпротива. Някои европейски държави се въздържат да поемат твърде големи ангажименти за отбрана, тъй като се борят с нисък икономически растеж и увеличаващи се бюджетни дефицити.
Ще пренебрегне ли Рубио отново Кая Калас от ЕС
Един от основните акценти на срещата тази седмица ще бъде сесията, посветена на отношенията между НАТО и Европейския съюз (ЕС). Там от една страна ще бъде Рубио, а от друга – ръководителката на външната политика на ЕС Кая Калас.
Последната среща между двамата не премина по план. В края на февруари Калас пристигна във Вашингтон, за да разговаря с Рубио, но срещата беше изненадващо отменена. Всички дипломати от ЕС, с които Свободна Европа разговаря, признават, че САЩ не гледат на ЕС като на сериозен събеседник.
На този фон напрежението се повишава и заради последното предложение на Европейската комисия за разходи за отбрана – потенциален заем от 150 млрд. евро за държавите членки на ЕС за закупуване на оръжия. Условието е едно – те да идват от ЕС, което на практика изключва САЩ. А Вашингтон е особено предпазлив по отношение на всякакви стъпки, които биха ги изключили от европейските разходи за отбрана.
Но най-големият проблем, разбира се, си остават влошените отношения в областта на търговията.
Само един ден преди срещата на НАТО Съединените наложиха 25-процентно мито върху целия внос на автомобили и авточасти – ход, който ще засегне особено силно страни като Германия. Наред с това на 2 април Тръмп обяви налагането на 20-процентни мита върху всички стоки от ЕС.
Това идва на фона на съществуващите американски мита върху европейската стомана и алуминий, на които Брюксел планира да отговори с ответни мерки на 13 април.
Ще увеличат ли САЩ натиска върху Русия
Друг важен гост на срещата в началото на април е украинският външен министър Андрий Сибиха. Очаква се той да представи актуална информация за ситуацията на бойното поле. Въпреки това и този път в центъра на вниманието ще бъде Рубио.
Ще увеличат ли Съединените щати натиска върху Русия, в случай че споразуменията за прекратяване на огъня по отношение на инфраструктурата и трафика в Черно море не се запазят?
Макар че членството на Украйна в НАТО засега не е на дневен ред, повечето европейски съюзници искат да получат най-малко уверения, че американските оръжия ще продължат да пристигат в Украйна и че мисията на НАТО за обучение на украински войници, NSATU, ще продължи да действа.
Засега всичко продължава да работи. Няма промени и що се отнася до разположението на американските войски на източния фланг на НАТО.
Това, което се е променило обаче, е, че САЩ вече не председателстват Контактната група за отбрана на Украйна, известна като групата „Рамщайн“, която координира военната подкрепа за Киев. Последната среща на групата през февруари беше председателствана от Обединеното кралство, а следващата, предварително насрочена за 11 април, може да бъде съпредседателствана от Обединеното кралство и Франция.
Очаква се Лондон и Париж да продължат да работят, поне в периферията на срещата на външните министри, и по идеята за гарантирането на сигурността в Украйна със сили на място, ако се стигне до трайно прекратяване на огъня.
Засега обаче подробностите като числеността на войските, участващите държави и точният срок остават неясни.
Това, което става все по-очевидно, е, че работата по новата стратегия на НАТО за Русия е в застой. Тя трябва да определи начина, по който Алиансът ще си взаимодейства с Москва занапред и трябваше да бъде одобрена на срещата на върха в Хага. Но Вашингтон посочи, че иска да избегне появата на потенциални „дразнители“ преди окончателното мирно споразумение. Този стратегически документ може да се окаже точно такъв.
И накрая, по изрично искане на Съединените щати в срещата от 3 и 4 април ще участват и външните министри на четирите азиатско-тихоокеански партньори на НАТО – Австралия, Япония, Нова Зеландия и Южна Корея.
Въпреки че администрацията на САЩ разглежда Пекин като съперник, публичните й критики към Китай досега са били сравнително слаби.
Затова по време на сесията министрите ще искат да чуят коментарите на Рубио и относно подхода им към редица въпроси, свързани с Китай.
