Среща с един от най-четените съвременни писатели предстои на жителите на Стара Загора. Стоян Николов-Торлака ще представи втора част на книгата „Иваил цар“.
В продължението на историята за Ивайло авторът разказва за времето на неговото управление. Романът е такъв, каквото е било и самото му царуване: бурен, изпълнен с много битки, запомнящ се, противоречив, вдъхновяващ.
Той пренася читателя в Средните векове и го оставя там, докато не затвори и последната страница. Трудно е да се откъснеш от историята на един от най-малко познатите, обаче и най-дълго помнените владетели. На пълководеца, който уж е селянин без военна подготовка, пък побеждава многохилядни професионални армии. На царя, чието истинско име е споменато само веднъж в ръкописи на съвременници, а славата му не отшумява с десетилетия. Бил е начело на държавата по-малко от три години, но историята му и до днес вдъхновява.
Заповядайте „В Jazz-a”на среща с автора на „Иваил цар“ на разговор за история и литература! Датата е 14 ноември (сряда), часът – 19:00. Ще бъде интересно.
Подробности за събитието може да следите тук: Торлака представя „Иваил цар“, книга втора в Стара Загора
За автора:
Торлака е един от най-популярните съвременни български автори, чийто дебют през 2014-а стана малко на шега и доста изненадващо със „Северозападен романь“. Дотогава нещо подобно не беше излизало от печат: книга, изцяло написана на диалект – от диалозите до авторовия текст. Тя обаче се оказа изключително успешна и се нареди за месеци наред на водещи места в класациите за най-търсени книги. Продължение на романа беше „Автономията????“ (2015), а през 2016-а се появи и развръзката „Май ше ни бъде…“, с която поредицата се превърна в трилогия.
И точно когато авторът вече беше изградил вярна читателска аудитория и характерен стил на писане, той пое в напълно нова посока с четвъртата си литературна рожба „Иваил цар“. Книга първа от сагата излезе от печат през октомври 2017, а „Иваил цар“, книга втора – през лятото на 2018-а. Историческият роман е ново предизвикателство за творчеството му, но то е и очаквано, предвид факта, че авторът е именно историк.
За книгата:
Силвия Недкова: „Мъжка книга, в която битките са чисти, а дворцовите интриги са като кал под ноктите. Наситена с неукротима енергия частица от историята, срамно премълчавана досега – за нераздадената справедливост, за извечния страх по тези земи от разрушаване на статуквото, за късогледството на мнозинството, с което сме белязани отдавна. Едновременно епична и лична книга, в която мъжът Иваил и царят Иваил воюват с демоните си – личните и общите.
Втората част на „Иваил цар“ е разказ за тежестта на короната. За времето в живота на всеки мъж, когато изпълнява дълга към себе си, към рода и народа си. Младият Иваил в първи том извървява дълъг път в търсене на смисъла. Коронованият Иваил трябва да отстоява извоюваното. И го прави, като плаща цената докрай.
Стоян Николов се отнася към Историята като към приятел – малко непохватно, понякога грубо, но винаги честно до кръв. Сигурно е било болезнено да се пише такава книга, може би дори повече, отколкото е болезнено да се чете. Но читателят ще погълне ненаситно всяка дума. И ще ѝ повярва.“
Александър Петров: „Отдавна ми се ще да прочета нещо подобно за българското Средновековие. Смелост, приключения, битки, пътувания и вълнуващи образи. По едно време се бях примирил, че ако искам да преживявам такива истории, ще трябва да се обръщам към Холивуд и конкретно към „Смело сърце“, но тогава Торлака издаде първата част на „Иваил цар“ и останах очарован. Въпреки че е роман за българската история, написан от българин, в него няма и капка шовинизъм. Нашият цар не е най-мъдрият, най-умният и най-смиреният човек на света. Той е груб, див и понякога – жесток. Невинаги ще го харесвате, но винаги ще го уважавате, защото не се влияе от тълпата, не се примирява с мястото, което първоначално му отрежда обърканата територия, наречена Средновековна България. Всяко решение се взима с твърдост и непоклатимата увереност на човек, който знае, че е на този свят, за да остане в историята и никога да не бъде покрит с праха на бъдещите векове. И двете части на книгата държат под напрежение, интересът не намалява, а накрая историята хваща здраво за гърлото. И краят е точно такъв, какъвто трябва да бъде за човек като Иваил.“
