Стара Загора – университетски град

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Южна поща“, брой 23, 1990 г.
Две мнения за съдбата на незавършения Партиен дом
СТАРА ЗАГОРА – УНИВЕРСИТЕТСКИ ГРАД
Колкото и да е кратка, Стара Загора вече има история на висшето образование. След Висшия институт по зоотехника и ветеринарна медицина и Висшия медицински институт, се създава и нов факултет на Техническия университет. Общо в четирите факултета на територията на града се обучават над 3000 студенти, не малка част от които са чуждестранни.
Предимствата на университетските центрове са неоспорими и многостранни, за тях може да се пише и говори много. те са най-престижните места, създавани и усъвършенствани в продължение на десетки и стотици години, базирайки се на здрави, понякога неотменими традиции. Типични примери в това отношение са Кембридж, Оксфорд, Гьотинген, Упсала и др., които не са големи градове в Европа (100-150 хиляди жители), но са прочути в целия свят със своите университети. Във времето на големите промени у нас през последните месеци не малко висши учебни заведения (институти и училища) промениха своите имена и приеха наименованието университет. Тази тенденция е правилна, но друг е въпросът какво е съдържанието и какви промени ще настъпят главно по учебните програми, материалната база и статута на новосъздадените университети. Но да се върнем към старозагорските висши учебни заведения. Ще станат ли те университети? Ще се утвърди ли Стара Загора като университетски град? По посочения по-горе механизъм това би могло да стане лесно – променяме имената и се захващаме с по-бързи темпове за усъвършенстване на работата във ВУЗ. Считам определено, че този механизъм няма да се окаже ефективен, той ще наподобява на нещо механично, познато ни от близкото минало. Нито в Европа, нито в света има университети с по един или два факултета и толкова специалности. Едно от основните предназначения на университета е да осъществява действена връзка между факултетите (колежите) и изучаваните дисциплини в тях, така че студентите да получат широки възможности за своето обучение по интереси, специалности и време. Това осигурява обединяването на студентите в тяхната учебна и изследователска дейност, създава възможности за по-ефективно използване на преподавателите. Броят на факултетите в един университет е обикновено от 7 до 15. Като преподавател във ВИЗВМ, който живее и работи в Стара Загора повече от 14 години, считам, че в настоящия момент общинското ръководство и ръководствата на ВУЗ в града трябва да предприемат мерки за създаването на Старозагорски университет, който да обедини ВИЗВМ, ВМИ, Факултетът към Техническия университет и ИПКУ, като този институт с пълно право може да се превърне в Педагогически факултет със запазване на следдипломната квалификация. Така в университета ще се включат на този етап общо 5 факултета, които могат да дадат облик и престиж на Старозагорския университет. Създаването на такъв университет ще запази устоите на старозагорските висши учебни заведения, които често се разклащат по различни причини. Чрез него ще се поддържа възможността за разкриване на нови факултети, като например факултет по изкуствата или фиологически факултет. Що се отнася до изграждането на материалната база, та в общи линии ще се осъществява по проектите на факултетите до сега. тук би могло да се помисли за определена помощ, което да се свърже с престижа на Стара Загора като университетски и културен център. Част от бившия новостроящ се партиен дом би могло да се превърне в ректорат с университетска библиотека, съвместявайки се с други поделения на културата в града. Името университетска библиотека на това място ще има повече символично значение, а по същество тя ще съхрани целия библиотечен фонд на града и ще бъде широко отворена за всички и граждани, както това е в развитите страни. От своя страна всеки факултет на университета ще има своите специализирани библиотеки, така както те съществуват и сега. А защо не в близко бъдеще в бившия партиен дом да не намери място и факултет по изобразително изкуство, съчетан с място за галерия и ателиета. Позволявам си накрая да се обърна към градските власти с препоръката да пазим и обогатяваме традициите на града, който след време можем да наречем „Стара Загора – град на липите, поетите и студентите“.
Проф. д-р с.н. Цанко ЯБЛАНСКИ – Зооинженерен факултет, ВИЗВМ