На 22 март 1924 година по покана на културно-просветното дружество „Театър“, от 22-и до 26-и март Антон Митов – известен художник и професор в Художествената академия, изнася в родния си град сказки за изкуството, онагледявани с диапозитиви.
Антон Митов е роден е на 1 април 1862 г. в Стара Загора, тогава – Ески Заара в семейството на търговеца Стефан Хаджимитов. Брат му Георги също става художник, но умира много млад. Третият брат Борис е популяризатор на идеите на дарвинизма в България, автор на учебници и директор на прогимназия.
„Пазар на грозде в Евксиноград край Варна“ (1894)
В края на 1880 г. Антон заминава за Италия. Завършва (1885) Академията за изящни изкуства във Флоренция при проф. Джузепе Чаранфи. Гимназиален учител в Стара Загора, Пловдив, Варна и София.
Той създава списание „Изкуство“ през 1895 г., а през 1896 г. с Иван Мърквичка и Борис Шатц основава Държавното рисувално училище, което през 1921 г. се преименува в Държавна художествена академия. Професор по история на изкуствата, перспектива и методика на рисуването (1896 – 1927) и директор на Художествената академия (от 1912 – 1918 и от 1924 – 1927). Антон Митов, заедно с проф. Иван Мърквичка, са сред творците, изографисали „Свети Александър Невски“. Антон Митов е автор и на мозайката под камбанарията с образа на светеца.
Портрет на княз Фердинанд, 1891
Митов участва активно в обществено-културния и политически живот и се изявява като страстен публицист. Сред многото художествени критики и полемични статии в периодичния печат изпъкват неговите „Писма върху България“, които от 1890 г. започват да излизат във в. „Балканска зора“ и още десетина години във в. „Вечерна поща“, в. „Свят“, в. „Мир“, сп. „Изкуство“ под различни псевдоними (Томазино, Тонино, Арнолд).
Известни картини:
Портрет на княз Фердинанд, 1891
Първи морски пейзажи в българската живопис:
„Варненско пристанище“ (1892)
„Варненски бряг“ (1894)
„Варненско море“ (1895; Национална художествена галерия)
„Връщане от гроздобер“ (1893; Национална художествена галерия)
„Пазар на грозде в Евксиноград край Варна“ (1893; Национална художествена галерия)
„Златар на Софийския пазар“ (1898)
„Из Софийския пазар“ (1899)
„Група селяни на пазар в София“ (1903; Национална художествена галерия)
„Група селянки на пазар в Силистра“ (1913; Национална художествена галерия)
„Пазар на зеленчуци в София (Грънчарският пазар)“ (1917)
„Майка и син на пазар за дърва в София“ (1920; Национална художествена галерия)
„Портрет на Радул Канели“ (1898; Национална художествена галерия)
„Портрет на Иван Мърквичка“ (1908; Национална художествена галерия)
„Автопортрет“ (1921; Национална художествена галерия)
Антон Митов се изявява и като публицист. Още преди да замине да следва в Италия публикува първата си статия „По изящните изкуства“. Есетата му под форма на писма под псевдонимите Тонино, Томазино и Арнолд са публикувани във вестниците „Балканска зора“, „Мир“, „Свят“ и „Вечерна поща“ и съдържат наблюденията му за България и българите, за политиците и демократичните нрави.
Друг кръг от въпроси е свързан с изящните изкуства, първите картинни изложби, музеите и паметниците на културата, Рисувалното училище. Публикува и статии и обзори като организатор на българското представяне и посетител на световните изложения в Париж, Венеция, Сейнт Луис, Мюнхен.
