«Лагер на смъртта – Част I Предизвестие за Ловеч» от Васил Ю. Даскалов
Васил Даскалов завършва средното си образование в ГПЧЕ „Р. Ролан“, а след това френска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Автор е на още две книги – „Момчета на стоп“ и „Мария на сутринта“.
Преди две години едно интервю в интернет привлича вниманието на автора. „Заточен за слушане на музика“. Историята го докосва чисто човешки, отвъд политическите пристрастия. „Тези хора заслужават да се пише за тях, – казва Даскалов – да има и художествена литература, не само документалистика.“
Много е погрешно схващането, че в българските комунистически лагери са пращани 90% престъпници. Както показват архивите на ДС в разсекретените разговори между министрите от 50-те години на XXв., службите вкарват основно неудобните потенциални опоненти и техните наследници, за да парират в зародиш една „унгарска реакция“. Затова се узаконява и въдворяването на т.н. „хулигани“ – често младежи, облечени със забранени тесни панталони или слушащи американска музика, които трябва да минат за криминални престъпници. През 1956-та унгарските студенти правят активна революция срещу тоталитарния комунистически режим, което в България води до нови въдворявания в „Белене“.
Васил Ю. Даскалов влиза във връзка с човека от интервюто и разговаря лично с него. Препрочита и преслушва думите, за да хване точната нагласа, за да ги вмъкне в текста, за да може в книгата да се чува гласа на оцелелите. Използвани са техните изрази, дори техния диалект. „В книгата много думи са изписани с „е“ наместо с „я“, като „некакъв“, „место“, „бех“, това е типичен софийски говор, така говорят оцелелите в документалните филми. Затова и написах книгата по този начин, за да звучи техният глас.“
Темата за концлагер на България не е забравена. През последните петнадесет години са издадени редица сборници документални трудове за „0789 Белене“ и „Ловеч“. Художественият роман цели да представи събитията чрез своите литературни способи, за да докосне още по-широка аудитория и да придаде онези вълнения на душата, които не са предмет на документалистиката. Един от най-силните образи е този на майката. Тя чака детето си да се завърне. Изпитва вина и безсилие. А след завръщането, страхът остава – в гърдите и в обществото.
За да бъде обяснено по-добре създаването на ловешкия лагер, е нужно да се мине през обществената и политическа хроника на 50-те. Само така в края на първата книга читателят ще е способен да прецени до каква степен тези лагеристи носят вина, до колко заслужават тежката си съдба. Да започнеш сюжета директно с лагера е като да зачетеш книга от средата или да гледаш филм от средата. Да не знаеш контекста, какви са факторите и причините.
„Предизвестие“ не означава отлагане или премълчаване на жестокостта. Романът говори за избиването на хилядите столичани след девети в радомирските поля, за плевнята в ДЗС „Силистра“ като модел за политическа чистка… Но това е само един увод към терора. Авторът спира фокуса върху побоите в мазето на „Московска“ 5, които имат за цел да „изправят“ тесните панталони на „гяволите“ и, в общи линии, да прекършат личния избор. Четири от главите засягат интернирането в „Белене“ с дългото преследване на посрещане, със затъването в блатата, с мизерията и смъртта зад маркировката. Накрая тази подготовка за лагера събира четирите съдби на реално-съществуващите персонажи, за да насочи картината „отвъд бодливата тел”. В главите „На плаца“, „Запалването на фитилите“ и „Преди да се умре“ се засяга режима в ловешкия лагер.
През април 2019 се състояха две емоционални представяния в София и Ловеч. Събраха се съпричастни хора, дойдоха да стиснат ръката на автора и да си вземат книга с автограф. Времето не стигна да споделят историите си и изобщо нуждата да се пише за тези знаменателни събития, част от съвременната българска история. През май 2019 книгата пое по пътя на големите тиражи с партньорството на ozone.bg.
„В началото реших, че Божидар е бит в мазето на „Московска“ 5, защото е носил тесни панталони, символ на американската мода и наклона към капитализма. После разбрах. Той е бит не защото носи панталоните, а защото отказва да ги свали. Има нещо, което не може да се изкорени, нещо неподвластно на войните, лагерите и терора. Човешкото достойнство“ – добавя авторът.
Книгата може да бъде намерена в ozone.bg, а от месец юни и в големите книжарници.
Как се стига до създаването на лагера? Или из 23 глава…
„Преместването на лагера е умувано и по-рано, основно заради конвенцията на ООН за забрана на принудителния труд. Тази конвенция има дълга история, още от края на втората световна война и през годините ще затяга обръча около източния блок. Тя също така е обвързана и с възможностите за финансиране на България от европейските си партньори. През 1956 г. Икономическият и социален съвет на ООН заедно с генералните директори на ООН и на МОТ обсъждат нов доклад, който отново осъжда принудителния труд. Членовете на МОТ, които саратифицирали конвенцията, са задължени да не използват принудителния труд включително за политическо превъзпитание. През 1959-та България все още не е ратифицирала конвенцията, но с указ 10 от 10 януари буква „в“ от указа на народната милиция е премахната. „В“ всъщност е вратичката в закона за настаняване за определен срок в трудово-възпитателни общежития. Следователно още в началото на годината и много преди изказването на Югов, ТВО престават да бъдат законни. “
„Цанков ще аргументира по-късно предложението си за създаване на лагера в Ловеч с нарастващата престъпност при разпускането на затворници от „Белене“. Както той сам упоменава, по закона за милицията системата на МВР и той, в частност, имат право да организират такива лагери. Политбюро дори не требе да се произнася, защото по-рано същата година буквата „в“ е била премахната. Щом го нема в закона, нема какво да се обсъжда. Министърът ще остави заместник-министърът да действува „негласно“ под него. По-рано в Белене е съществувала наказателна кариера за определени, набелязани елементи. Преместването на дейността в Ловеч дава още по-силна и автономна власт на стария генерал, некогашният директор на МВР Русе, вече заместник-министър, който ще развие замисъла за наказателната кариера до мащаба на цел – един наказателен лагер. Белене е селско стопанство. Ловеч ще бъде стопанство за смърт.“
