МАГДА ПЕТКАНОВА /1900-1970/ е българска писателка, родена в село Хан Аспарухово (Цар Аспарух, Стамово), Старозагорско, като най-голямо дете в семейство с 14 деца. Завършва средно образование в София. Следва математика в Софийския университет, но не завършва, омъжва се за писателя Мирослав Минев и ражда дъщеря – Зоя. Работи като статистик в „Министерството на железниците” и като коректор в „Държавна печатница”. Активно подпомага македонското революционно движение. Заминава със съпруга си за Виена, където той работи в българското посолство. Там Петканова (тогава Магда Минева) специализира театрално изкуство, но заболява от туберкулоза и се връща в България. За пръв път печата свои стихове през 1923 г. във в. „Неделно утро”. Редовно сътрудничи на „Вестник на жената”, „Демократически преглед”, „Изкуство и критика”, сп. „Хиперион”.
Авторка на книгите „Македонски песни” (1927, с подпис Магда Минева), „Изгубен камък” (стихове, 1933; награда на Съюза на българските писатели), „Кавали свирят” (стихове, 1939), „Стихотворения” (1939), „Стихотворения” (1958), „Една от нас” (стихове и пиеси, 1970). В първата ѝ книга са поместени известните стихотворения „Свещи ти запалих пред трона небесен” и „Ако зажалиш някой ден”, претворени по-късно музикално и превърнали се в популярни песни. Омъжва се за писателя Константин Петканов (1932), за чиито дъщери Сълза и Поляна, се грижи. Член на „Съюза на българските писатели” (1931) и член на „Клуба на жените писателки” (1930-1947). Член на редакционната колегия на сп. „Театър” и на ръководството на секция „Драматургия” при СБП (след 1946). Сценарист на филма „Шибил” (1968, съвместно със Захари Жандов). Либретист на няколко опери.
