На старозагорската гара по тъмно е истински ад

В рубриката „Изпрати новина“ на ЗАРАТА публикуваме разказа на една жена, на която два пъти през последния месец се налага да пътува с влак, спиращ и потеглящ от старозагорската гара.

Предварително вмъкваме уточнението, че от месец август тече мащабен ремонт на жп гарата в Града на липите, по проект на стойност 9 726 944, 27 лв. без ДДС, както и на прилежащата към него „Станционна градина“. Работата по обновяването на гарата трябва да приключи за 24 месеца.

Направиха първа копка за реконструкцията на Гара Стара Загора

Предвид строителните дейности е нормално да има дискомфорт както за пътниците, така и за жп служителите, съгласна е старозагорката, която се обади в редакцията ни, сигнализирайки за нередности.

Ето какво ни разказа жената:

Налага ми се на 14 дни да пътувам до пловдивска болница, където провеждам курсове на химиотерапия. Поради липса на собствен транспорт ползвам БДЖ, тъй като от Стара Загора няма удобен автобус по това време. Пътувам с влака в 6:10, а и спирката в Пловдив ми е на 7 минути пеша до клиниката.

Тръгнах за втора вливка и намерих „разкопките“ на гарата в съвсем неузнаваем от първия път вариант. В това също няма лошо, работи се, но е разбито навсякъде, стърчи арматура, монтирани са платна така, че няма как да се мине, опасно е, няма осветление. Първоначално ми трябваше доста време, докато открия, че касите за билети са съвсем вдясно, а съответно никъде няма указателни табели или поне някакви стрелки. Не са глезотии. Представете си всичко това в тъмницата рано сутрин: да минаваш под скелета, да прескачаш изкопи, да се пазиш от висящи ламарини и да се промушваш през тесни процепи и то с багаж!

След като вече се сдобихме с билети, тръгнахме група от няколко човека да щурмуваме коловоза, на който щеше да пристигне нашия влак. Но и това се оказа доста трудна работа. Щурахме се в призрачното утро и добре, че някакъв друг влак пристигна, от него слязоха хора, тръгнаха срещу нас и един як мъж отмести едно от платната, за да можем да минем. Някои „прецапаха“ през релсите. Добрахме се до 5-и коловоз без щети и жертви.

Не ме разбирайте погрешно, искаше да уточни жената, разказала ни перипетиите, през които е преминала. Не мрънкам заради неудобството. Радвам се, че градът ни се обновява. Искам само малко внимание към пътниците: да им се оставят обезопасени и осветени пътечки за преминаване и да се изработят указателни табели, които да се местят при напредване на строителните дейности и промяна на терена.

Чест прави на същата жена, че след като е свършила процедурата ѝ в болницата и се е върнала в Стара Загора, но вече в светлите часове, се обади отново, като беше документирала, че нещата през деня стоят по съвсем различен начин.

По думите ѝ, вероятно се касае само до пускане на повече осветление, за да са ориентирани и по-спокойни пътниците.