На 9 август от 20.00 часа на сцената пред Община Стара Загора ще се качи поп и джаз изпълнителката Надя Тончева заедно с приятели – в рамките на специалните концерти за любителите на музиката под надслов „Август е музика“, организирани от Община Стара Загора. Това е повод да си спомним някогашната емблематична група „Траяна“, на която днешната преподавателка в старозагорското музикално училище отдава 8 години от живота си.
От ЗАРАТА: С благодарност към Станчо Станчев, автор на използвиния от нас текст, както и на сайта jazzfm.bg , където е публикувана статията му.
Вокална група „Траяна“ е акапелна формация, създадена през през 1985 година в Стара Загора – от композитора, цигулар, дългогодишен концертмайстор на Операта на града на липите Кирил Тодоров.
Във вокална група „Траяна“ участват шестима певци – Надя Тончева, Мариана Влаева, Лиляна Дойчева, ,Асен Смирнов, Апостол Гурков, Трифон Лангазов. Творчеството им е съчетание на поп, фолклор и джаз в многогласна хармония без инструментален съпровод.
През 1989 г., след нови промени в състава, вече като квартет, певците от „Траяна“ започват работа като вокална група към БНР в София и развиват още своята звукозаписна дейност.
Репертоарът им се разширява и обогатява с нови, оригинални обработки, направени от Надя Тончева. От този период са сътрудничествата им с композиторите Александър Йосифов, Вячеслав Кушев, Красимир Кюркчийски, и други.
Така групата присъства активно в музикалния живот и остава в историята на българската култура като единствената професионална акапелна формация от този вид.
В този си състав групата съществува до средата на 90-те години на миналия век. Възстановява дейността си по-късно.
Днес съществува „Траяна глас“ към ЦНКИ-Община Стара Загора с ръководител и вокален педагог Лиляна Дойчева от 1 януари 2015 година.
„Траяна“ пресъздават „Вечеряй, Радо“ в неузнаваем вариант. Интерпретация, с която групата показва, че в Стара Загора се е родило музикално явление. С тази песен те печелят Шестия републикански фестивал на художествената самодейност през 1985 г.
Победата превръща „Траяна“ от самодеен в професионален състав. Също така им носи и награда от „Балкантон“ – правото да запишат дългосвиреща плоча.
Година по-късно, през 1986 г., прозвучава „Траяна глас концерт“ – албум, който и днес прескача музикалните граници на България.
Автор на българския текст на песента „Мишел“ на The Beatles е дългогодишният баритон на „Траяна“ Асен Смирнов – Хасан. Когато са включвали това изпълнение в плочата си, надали от групата са подозирали, че самите автори на световния хит ще чуят и харесат техния албум.
Обложката на албума „Траяна глас концерт“ (1986 г.)
Как музиката на „Траяна глас-концерт“ се среща с The Beatles разказва Таня Доганова-Христова – дългогодишен диригент на хор „Йоан Кукузел“: „По всяка вероятност това беше през 1987 г. Бяхме в Лондон и след концерт раздавам плочи. Една плоча се е случила точно тази, на „Траяна“. На другия ден ми се обадиха от посолството и ми казаха: „Ако можеш, за малко да дойдеш“. Отивам в посолството и в един момент, няма и пет минути, влизат трима души – самите The Beatles, Ленън вече бе убит. И те, прегърнали плочата, ме питат: „Вие ли сте?“. „Да, аз съм, но не съм в записа! Аз съм правила филма.“ И като започнаха: „А, това е голямо нещо! Това е музика, това е вашата същност! Те трябва да пътуват, трябва да дойдат тук!“ Те трябваше да бъдат изслушани, трябваше да бъдат послушани. Този състав трябваше да полети по целия свят. Като се върнах, внесох доклад в Комитета по култура и писах изрично: „Предлагам „Траяна“ да бъдат навсякъде изпратени, защото те са нещо съвсем ново, нещо съвсем различно, нещо невероятно силно по отношение на българската музика!“
Как се намира нова, непозната музикална посока, разказва „бащата“ на „Траяна“ Кирил Тодоров: „Дотогава по този начин не беше третирана нито една българска песен. Имаше някакви опити, но те бяха бледи проявления на случая. Ние се мерехме и се борехме със себе си и с изкуството. Да разкрием онова, което не е разкрито досега. Да покажем тази страна на творчеството, която не е показвана по този начин. Това отличаваше „Траяна“ много и продължава да я отличава. Чудесно изпълнение „Траяна“ правеше на „Прошепнати мечти“. Изпълняваха я идеално. Композиторът й Александър Бръзицов беше на седмото небе от удоволствие, че по този начин чува свое произведение и каза, че щял да ме изследва, щял да се поучи от мене и да си прави така произведенията.”
Надя Тончева се завръща към изявата на „Траяна“ на най-големия музикален форум по онова време: „Когато завършихме нашия рецитал на „Златният Орфей“ в зала „Универсиада“, Васил Найденов се качи на сцената, подари фрезии на мен и на колежките ми и каза: „Страхотно, вие сте върхът, ние всички трябва да се стремим да приличаме на вас.“
„Така нареченият „западен слушател“ наистина цени тази музика. Те просто спират, притаяват дъх, гледат вкаменени и са впечатлени. Да не говорим за срещата ни със Swingle Singers. Бяхме седнали доста скромничко в залата на ресторанта, в който бяха и те, и в един момент някой, не си спомням кой, отиде до масата им: „Музикантите от този състав бяха на вашия концерт, в подобен формат са като вас и искат да ви поздравят.“ Станахме и си изпяхме „Връбницата“. При което хората просто… Станаха прави, удивиха се. Разбраха, че сме хора като тях. Просто онемяха, питаха ни: „Къде е вашето студио?“ Ние се смяхме, и така. Няма начин музикант да не хареса тази музика. Това е страхотна музика. Няма значение какви са били хората срещу нас, а ние сме били буквално на полето, на стадион сме пели, в НДК, в „Козлодуй“, в Народния театър сме пели. Пред всякаква публика сме били, но когато чуеха, хората просто бяха развълнувани“, разказва за среща Лиляна Дойчева.
„Връбница“ e оригинална композиция на Кирил Тодоров и с нея през 1987 г. „Траяна“ впечатляват Swingle Singers по време на турнето им в България.
В тази върхова форма ги среща и Теодосий Спасов: „Със Стефан Мутафчиев, голям наш композитор, бяхме започнали да обсъждаме състава на албума ми „Дълъг път“. В една от пиесите избрахме да присъства нашата известна тогава вокална група „Траяна“. Тя нямаше подобна на себе си, водена от майстора на вокалната посока Кирил Тодоров. Направихме пиесата „Настроение“. Аранжиментът е на Стефан Мутафчиев, Кирил Тодоров изработи брилянтно гласовете. Репетираше се в Стара Загора, свирнахме, чу се нещо нечувано.“
„За Теодосий първо ми каза Кирил Тодоров. Той бе мой много добър приятел и съученик, създал групата „Траяна“ в Стара Загора. За мен той е най-добрият аранжор и водач на вокална джаз група. По-добро от „Траяна“ досега не съм чул!“ Думи на Милчо Левиев за Кирил Тодоров и „Траяна“ от „Джаз истории“.
„Нашата плоча беше достигнала до Милчо Левиев. С Кирил Тодоров са били съученици, много добре се познаваха. Той беше изразил възхищението си от това, което беше направил Кирил. Беше му казал, че възнамерява да се прибере в България и да направи съвместен концерт с него. И той изпрати три песни, които желаeл ние, „Траяна“, да направим. Така квартет „Траяна“ направихме „Сбогуване“ с мой аранжимент. Wчаствахме с тази песен в неговия концерт в Панаирните палати в Пловдив. – спомня си Таня Дончева – С квартета започнахме малко по-различен репертоар, насочихме се към популярни български произведения като „Ръченица“ на Петко Стайнов. Нашият аранжимент влезе като задължителен за слушане в учебника по музика на Генчо Гайтанджиев, издаден от „Булвест 2000“, като претворяване на симфонично произведение от вокална формация. То задмина и границите на България през 90-те години благодарение на фондацията „Петко Груев Стайнов“ като двуезично издание в един сборник, пътувал до САЩ и Канада.“
„Моята консерватория беше „Траяна“. За мен тя бе една щастлива среща. „Траяна“ направи много хора, ако не щастливи, то поне радостни да чуят тази музика. Тя е с мен, ще остане в мен, но няма да си отиде с мен“, споделя Лиляна Дойчева:
„Имаше себеотрицание, съсредоточаване на вниманието върху една точка и тази точка е „Траяна“ и каквото тя прави. Особено когато задачите бяха ясни. Задачата на изкуството е да изненада, да порази, да очарова. Няма ли ги тези неща – няма изкуство. Така че истината там се търси. Истината, облечена в българщина“, козва „бащата“ на „Траяна“ Кирил Тодоров.
