Старозагорската опера в зала „България“ с „Песните на Пучини“ 

Композициите, включени в програмата, сами по себе си ще изненадат публиката, защото са малко познати и стават обществено достояние едва през 1987 г. Тогава един от най-големите изследователи на творчеството на Пучини – Майкъл Кей ги публикува.

Водещ на концерта е Лили Друмева, която не за първи път се среща отблизо с оперното изкуство, а преводът на поетичния текст на песните е на Ивайло Михайлов. Песните на Пучини, които тенорът ще представи пред софийската публика са композирани през най-плодотворните години на композитора, като голяма част от тях са написани случайно, по определен повод или по настояване на близки и приятели. Някои от тях са били композирани по поръчка на учебни заведения, други като романси, предназначени за приеми, и са били публикувани в периодични музикални издания.

Старозагорската опера с концерти в камерна зала „България“ в София

Романсът A te е написан в периода 1874-1880 г., когато Пучини е учил композиция при Карло Анджелони в института „Пачини“. Salve Regina и Mential`avvizo са от следването му в Миланската консерватория, а Canto d`anime е писана през 1904 г. специално за „грамофона“ по поръчка на Алфредо Микаелис – собственик на грамофонна компания.

Пучини пише определяната като великолепна песен Casa mia („Къща моя“) по молба на Едоардо де Фонсека – редактор, който я включва в статия, публикувана в списанието La casa („Къщата“). В статията Пучини описва и разказва за своите резиденции в Торе дел`Лаго, Киатри и Абетоне.

С L`uccelino („Птиченцето“), приспивна песен, написана за детето на негов приятел, с Terra e mare („Земя и море“), написана за Де Фонсека за „Годишен албум за изкуства и писма“, и с „Новисима – 1902“, Пучини достига високото ниво на успешен песенен композитор, посочва критиката.

Както казва Майкъл Кей, песните са като ранни мисли за бъдещи опери. Така, например, прочутата ария на Де Грийо от операта „Манон Леско“ е изградена върху Mential`Avviso – речитатив и ария за тенор и пиано. Основата на квартета от трето действие на „Бохеми“ е песента Sole e amore („Слънце и любов”), матината, написана от Пучини осем години по-рано.

В „Тоска“ и „Мадам Бътерфлай“ се чува ехо от вече родени от перото на Пучини мелодии. Една от тях е Avanti Urania („Напред, Темида!”), композирана от Пучини за неговия голям приятел и меценат маркиз Карло Джинори-Лищи (Къдравия). Другата е Inno a Diana („Химн на Диана”), написана за ловните дружинки и посветена на всички ловци в Италия.

Canto d’anime (Песен на душите) е прототипът на арията на Ринучо от операта „Джани Скики“. Morire („Да умреш“) е използвана два пъти – в албум продаван с благотворителна цел от италианския Червен кръст по време на Първата световна война и като встъпителна ария на Руджеро във втората версия на „Лястовичката“.