Уникален юбилей за един старозагорски лекар – Д-р Лазар Будаков вече четвърт век е на зеления терен със съдийската свирка, която при него върви паралелно със стетоскопа. След тежка смяна в Спешното сваля слушалката и облича екипа.
Д-р Будаков разказа за ЗАРАТА интересни истории с типичния за повечето лекари цветист език. Щастлив човек, щастлив мъж, който успява да смени темпото на професията с емоцията на игрището или в залата. Да, зала, но не за футбол, а за народни танци. За народните хорá и неравноделните тактове ще говорим с доктора по-късно. Нека сега го поздравим за юбилея във футбола!
Да питам защо футбол сигурно е излишен въпрос?
[ad id=“226585″]
– Може да се каже и така. Баща ми е ритал топка, откакто го помня, въпреки че беше учител във Ветеринарния техникум. Той е многократен републикански шампион от учителски първенства. Вуйчо ми също беше футболист, а и в рода ми има още доста спортисти и то много изявени. Та оттам ми идва страстта, генетична е и се превърна в трайна краста, зараза. А аз започнах около 10-годишен. Тренирал съм в школата на „Локомотив“ Стара Загора, както и в „Химик“. После продължих в селския и в студентския футбол. Добър бях, смее се д-р Будаков, който въпреки скромността си не пропуска да сподели какви са успехите му.
Във вашите среди се носят легенди за футболните върхове на Лазар Будаков. Нека запознаем и нашите читатели с тях.
– Бил съм областен първенец на Работнически турнир на малки вратички в Гълъбово от 1998 г. до 2002. От 5 участия имам три Първи места, едно Второ и едно Трето място.
Прекъсвам гълъбовските първенства, за да припомним може би най-големите Ви постижения в Каменица фен купа.
– О, благодарение на Каменица „подобрих“ външния си вид – отново включва в действие чувството си за хумор „спешният“ лекар. Носител съм 6 пъти на приза „Точен шут“, което си е европейски рекорд. По непотвърдени данни един португалец е печелил 5 пъти, а в България едно момче от Шумен е с 3 приза и друг от Русе е с 2. А защо съм толкова красив? – сам докторът пита и отговаря – Изпил съм, благодарение на печалбите от Каменица, 2 тона и 190 литра бира! Качих 22 килограма и затова сега съм толкова усмихнат.
С кого и с какво е свързан прякорът Ви Шандор Пул, който носите повече от 20 години?
[ad id=“238430″]
– Великата за българския футбол 1994! Унгарският съдия Шандор Пул свири финала в Щатите между Бразилия и Италия. Аз бях в началото на съдийската си кариера и много елегантен и напорист. Запрян Пенев, лека му пръст, делегат и бивш футболен съдия в нашата Колегия ми даде този прякор. Намираше, че визуално и по маниери имам прилика с унгареца.
А тази страст не Ви оставя вече 36 години и въпреки това сте завършили медицина и патиланствате с линейката всяка смяна?
– Страстта ми остана само любимо хоби, а имам и още една друга 30-годишна любов – народните танци. Продължавам напред с тези няколко дини под мишница, които не само не ми тежат, а напротив – разтоварват ме страхотно от лекарската професия.
А защо не станахте футболист?
– Защото много се контузвах. Постоянно и сериозно. Травми, с които нямаше как да продължа развитието си. Затова останах в селския футбол, където си тичам на воля. А във В група имам свирени около 300 мача. Така, че което не ми дава играта в отбора, ми го дава съдийството. И ден след ден станаха 25 години…
Как променяте настройката след смяна в Спешното отделение да отидете на стадиона?
– Много ми е лесно. Научил съм се и успявам да го правя. Страшно разтоварващо действа да те нахокат качествено на терена, да те напсуват цветисто с всички екстри (чухме ги в автентичен вариант 🙂 ), да ти кажат, че си „цървул“, да те ритнат или да ти извикат: „Ще глътнеш свирката!“ Много е разтоварващо да слушаш глупости. След кървища и миризми в болницата зелената трева ухае невероятно, а и като гледаш играчите как се опитват да ритат футбол, настроението ти става направо фантастично.
Налагало ли се е като съдия да давате първа помощ на терена?
– Случвало се е, но само 1-2 пъти и Слава Богу за дребни наранявания.
Вписвате ли се във фразата „Най-добрият лекар сред съдиите и най-добрият съдия сред лекарите“?
– На местно ниво категорично „да“. На републиканско мисля, че д-р Иван Вълчев, който прекрати активната си футболна дейност като съдия, е анатом.
С пожелание за здраве, правилната активност на футболния терен и в залата на хорото, се разделяме с д-р Лазар Будаков, който със сигурност отговорно ще продължи да практикува лекарската професия.
Можеш ли с „благодаря“ да изпълниш сърцето на един старозагорски лекар?
