Блокови неволи
Малко раничко сякаш, но тази сутрин ранобудна старозагорка „обгази“ квартала с пушек от чушкопек. Всъщност, защо да е рано? Вероятно съм свикнала да свързвам задушливата миризма с края на август и началото на септември, когато масово се приготвя зимнината от печени чушки и всички производни от тях лютеници, апетитки, имамбаялдъ и т.н. Няма лошо, вкусни са за салати, пържени. Но как да се почувстваш в сутрешния хлад около 7 часа, когато си отворил врати и прозорци, за да се отпуснеш преди дневните жеги, прането ти с „Ленор“ виснало на простора в очакване да изсъхне и да го прибереш и отвсякъде започне да навлиза миризливият пушек…
Скочих и се зачудих – да затворя всичко и да оставя вътре да мирише яко на чушки или да изчакам кротко домакинята да „удари“ набързо 2-3 кила пипер, у дома да се проветри, както и прането ми и тогава да мирясам. Ми направих последното – опитах се да свикна с дима и да си продължа със задълженията.
Днешното сутрешно изживяване обаче ме хвърли в кротък ужас. Напомни ми какъв сезон иде и как по съседните тераси ще бъдат строени чували с изтърбушени чушки, които ще бъдат „умъртвени“, всяка като средновековна вещица на кладата, подгрята от съвременната техника. Хората трябва да ядат, това е повече от ясно, но часове наред до среднощ, че и след това, да се мяташ в обгазяване… Блокови неволи.
Дано комшиите тази година се задоволят с приготвяне само на по няколко порции, на няколко пъти през сезона на чушкопеците. Дано!
