През февруари 1916 година, в най-големия разгар на Първата световна война в Петербург на научна конференция прозвучали думите: „Безсмъртието на човешката личност е научен проблем!“ Тези думи произнася академик Владимир Михайлович Бехтерев. И добавил: „Смърт няма, господа! Смърт няма! Това може да бъде доказано. И може да се докаже строго логично. Човешката личност е безсмъртна!“
Какво става с човешката личност след смъртта на физическото тяло от гледна точка на науката? Да, да, именно на науката, а не на религията. Какво се случва с нашите знания, умения, усещания, емоции, мисли, натрупаната през живота информация за околния свят, т.е. с нашия жизнен опит?
Нима животът ни свършва със спирането на сърцето? Ако със смъртта се превръщаме само в безжизнена материя, подлежаща на разлагане, то колко струва самия живот? Поставени са много сложни и жизнено важни въпроси. Но се оказва, че за тях има научно обосновани отговори!
Къде се крие тайната на безсмъртието? Ученият предположил, че разгадаването на тази тайна е свързана със структурата и функциите на човешкия мозък. И затова посветил целия си живот на изучаването му.
Но днес ще поговорим за друго…
Академик Бехтерев е забелязал, че е велико щастие да умреш, съхранявайки разума си по пътищата на живота и това е дадено само на 20% от хората. Останалите с остаряването се превръщат в зли или наивни маразматици и се превръщат в тежест за собствените си внуци и пораснали деца.
80% е доста повече от тези, които се разболяват от рак, болестта на Паркинсон или лежащо болни с трошливи кости. За да влезете в тези щастливи 20% , трябва да започнете още сега.
Каква е причината? Практически всички стават все по-лениви с годините. Много работим през младостта, за да си починем на стари години. Обаче колкото повече се успокояваме и отпускаме, толкова по-голяма вреда си нанасяме сами на себе си.
Нивото на въпросите, които ни интересуват се снижават до баналния набор: „вкусно да си хапнем и доволно да си поспим“. Интелектуалната работа се ограничава до решаването на кръстословици. Нарастват изискванията и претенциите към живота и околните, натиска ни тежестта на миналото.
Раздразнението от неразбирането на каквото и да е прелива в отричане на действителността. Страда паметта и способността за размисъл. Постепенно човек се откъсва от света на реалното, създавайки свой, често жесток и враждебен, болезнен, фантазен свят.
Слабоумието никога не идва внезапно. То прогресира с годините, придобивайки все по-голяма и по-голяма власт над човека. Това, което днес е само предпоставка, в бъдеще може да стане благодатна почва за прогресиране на слабоумието.
Застрашава повече тези, които са проживели живота си без да променят нищо в живота си. Такива черти като прекомерна принципност, упорство и консерватизъм по-често водят до слабоумие през старостта, отколкото гъвкавостта, способността към бърза промяна на решенията, емоционалността. „Главното е, приятели, сърцето да не старее!“
Ето някои косвени признаци, показващи, че си струва да се заемете с ъпгрейд на мозъка.
1. Започнали сте да приемате критиката болезнено, а в същото време твърде често критикувате другите.
2. Не ви се иска да учите нищо ново. По-скоро ще ремонтирате стария мобилен апарат, отколкото да свиквате с нов модел.
3. Често казвате: „А как беше преди години..“, т.е. спомняте си с носталгия старите времена.
4. Готови сте с упование да разказвате за нещо, без да забелязвате скуката в очите на събеседниците си. Много важно, че той ще заспи всеки момент, важното е, че това, което говорите е важно за вас…
5. Трудно ви е да се съсредоточите, когато започнете да четете сериозна или научна литература. Трудно разбирате и запомняте прочетеното. Можете днес да прочетете половин книга и утре да не помните началото й.
6. Разсъждавате за въпроси, за които никога не сте били сведущи. Например за политика, икономика, поезия или фигурно пързаляне. И ви се струва, че толкова добре владеете материята, че бихте могли още утре да започнете да управлявате държавата, да станете професионален литературен критик или спортен съдия.
7. От два филма – произведение на култов режисьор и популярна киноновела/детективски филм – избирате второто. Защо да се напрягате напразно? Въобще не разбирате какво толкова интересно има в тези култови режисьори.
8. Уверените сте, че другите трябва да се нагаждат към вас, а не обратното.
9. Много неща в живота ви се съпровождат от ритуали. Например, не можете да изпиете кафето си от някаква друга чаша, освен любимата ви, без да сте нахранили предварително котката и не прелиствайки утринния вестник. Отпадането дори на един елемент от утринния ритуал ви проваля целия ден.
10. С времето вие забелязвате, че тиранизирате околните с някои свои постъпки, без лош умисъл, просто защото смятате че така е правилно.
Да направим ъпгрейд на мозъка!
Забележете, че най-светлите хора, съхранили до преклонна възраст разума си, като правило са хора на науката и изкуството. Те се налага да напрягат своята памет поради професията си и да извършват ежедневна умствена работа.
Те през цялото време усещат пулса на времето си, отчитат модните тенденции и дори ги изпреварват. Такава „производствена необходимост“ е гаранция за щастливо и разумно дълголетие.
1. Всеки две-три години започвайте да учите нещо. Не е задължително да постъпвате в институт и да придобивате трето и четвърто висше. Може да преминете кратък курс за повишаване на квалификацията или да усвоите нова професия. Може да започнете да ядете продукти, които по-рано не сте консумирали, да опознавате нови вкусове.
2. Обкръжавайте се с млади хора. От тях винаги можете да придобиете всякакви полезни неща, които ще ви помогнат да останете съвременни. Играйте с деца, те ще ви научат на много неща, за които дори не подозирате.
3. Ако отдавна не сте научавали нищо ново, може би не сте търсили? Огледайте се наоколо колко нови и интересни неща се случват там, където живеете.
4. От време на време решавайте интелектуални задачки и решавайте всевъзможни тестове.
5. Учите чужди езици, дори ако няма да разговаряте на тях. Необходимостта редовно да се учат нови думи ще спомогне тренировката на паметта.
6. Растете не само на височина, но и в дълбочина! Набавете си стари учебници от училище и университета и си припомняйте старите учебни програми.
7. Спортувайте! Редовното физическо натоварване до и през старостта действително спасява от слабоумие.
8. По-често тренирайте паметта, заставяйки си да си спомните стихове, които някога сте знаели наизуст, танцови стъпки, програми, които сте изучавали в института, телефонните номера на стари приятели и много други неща – всичко, за което можете да си спомните.
9. Разбивайте навици и ритуали. Колкото повече следващия ден се различава от предния, толкова по-малка е вероятността да се закотвите и да стигнете до слабоумие. Отивайте на работа по различни улици, откажете се от навика да си поръчвате едни и същи ястия, занимавайте се с нещо, което преди не сте умеели.
10. Давайте повече свобода на приятелите си и бъдете свободни и вие самите. Колкото повече спонтанност, толкова повече творчество. Колкото повече творчество, толкова повече се съхраняват умът и интелектът!
Източник: cont.ws / Превод от руски: Таня Темелкова / spiralata.net
