От началото на 1992г. до есента на 1995г. Търговското отделение на Старозагорски окръжен съд бе с председател Вълчо Цанков – заместник- председател на съда.
Търговските дела – първа и втора инстанция се гледаха по тогава действащата редакция на ГПК в троен състав. Нашето отделение имаше само трима съдии и винаги съдебният състав бе с председател Цанков. Тогава съдебните зали не бяха озвучени и ползвахме така наречените “викачи”(съдебни служители, които стояха на вратата на съдебната зала). Когато започваше делото,
Цанков извикваше страните, а “викачът”, стоящ на вратата повтаряше това за да го чуят намиращите се в коридора и фоайето на съда. След двукратно изпълнение на повикването, независимо дали страните са се явили, се дава ход на делото. Имаше случаи, когато по средата на разглеждане на делото влизаше запъхтян адвокат и с възмущение обясняваше, че от 1-2 часа стои във фоайето, но не е чул да се вика за неговото дело и затова влиза късно.
Стефан Саранеделчев: ЧАНТА- СПАСИТЕЛ
В повечето случаи проличаваше, че това извинение на адвоката не отговаря на действителността, а цели да оправдае закъснението му. Тогава Вълчо Цанков, след като изслушваше такива обяснения, лаконично заключаваше:
– Колега, нямало е защо да чакате във фоайето. Ние делата не ги гледаме там, а в съдебната зала.
Минаха години. Цанков се пенсионира и стана адвокат. Съдебните състави на търговското отделение започнах да председателствам аз. Имаше вече и озвучителни уредби на съдебните зали. Веднъж, след като не два, а три пъти извиках страна по дело и никой не се яви, дадох му ход и започнах разглеждането. Някъде по средата на това разглеждане в залата влезе Вълчо Цанков. Ускорено дишаше и на пресекулки ме попита:
– Г-н съдия, няма ли да започнете дело № (като каза номера на делото, което в момента гледах) .
– Г-н Цанков, това дело е вече към края си. Аз три пъти виках и никой не се яви.
– Как бе г-н съдия? Аз от час и половина чакам във фоайето и не съм чул да викате страните по това дело.
– А, г-н Цанков, ние, нали знаете, че делата не ги гледаме във фоайето, а в съдебната зала.
ЗАРАТА ви запознава със Стефан Саранеделчев – казанлъчанин, дългогодишен магистрат, чийто трудов стаж (поне по-голямата му част) преминава в Стара Загора, откъдето са и интересните истории, разказани в книгите му. Четете ТУК
