ДЕТСКАТА УЧИТЕЛКА АЛЕКСАНДРИЯ КОЙЧЕВА
През септември 1953 г., след като бях навърших шест години, вече „напълно законно“ ме приеха в една от двете предучилищните групи, които се помещаваха в най-западната стая на първия етаж на малката сграда на „Гимназията“. Тази сграда е строена преди 1944 г. за прогимназия, но в края на 40-те и началото на 50те години на ХХ век там за кратко е Учителски институт за начални учители. След преместването на института в Стара Загора (може ли старозагорци да търпят в Казанлък да има нещо, което в техния град го няма?!), сградата се използваше от двете гимназии – Първа „Н. Вапцаров“ и Втора „Кирил и Методий“, работещи в различни смени – първа и втора. Сега в тази сграда, към която през 70-те години пристроиха на север нова, триетажна, се помещава ОУ „Мати Болгария“.
На една от групите детската учителка бе много млада с фамилия Грозева. На другата група, с над 30 деца, в която бях аз, учителка ни бе Александрия Дамянова Койчева, жена на ръст около средния, кестенява коса, матов цвят на кожата. Много мила, дори и към най-непослушните деца. Зимата на 1953/1954 г. бе изключително студена, със сняг над 80 см, който се задържа с месеци. Много деца от групата, включително и аз периодично боледувахме не само от простудни, но и от заразни болести. През 50-те години все още нямаше задължителни ваксини за много от тях. Текучеството в забавачницата бе голямо, но др. Койчева успешно се справяше с всички трудности.
Стефан Саранеделчев: Детската учителка Мария Димитрова
Александрия Койчева е родена на 21.01.1923 г. в Казанлък1 и е потомък на стар казанлъшки род от кв. „Кулата“. През 1942 г. завършва средното си образование в Казанлъшката смесена гимназия, където е съученичка с бъдещия голям български поет Владимир Голев, професора по електротехника от софийския Технически университет Весел Савов, известния не само в България, но и в много държави хидроинженер Георги П. Георгиев (Саранеделчев) и др. Една година учи в основания от Пенка Касабова (сестра на поета Гео Милев) английски колеж за детски учителки в София, а след това завършва и Полувисшия учителски институт за детски и начални учители в София. Започва своята учителска работа, като начален учител първо в села в Добруджа, а по-късно в с. Осиково в Родопите. Следва учителстване в с. Тулово, Казанлъшко, в началото на учебната 1953/1954 г. е назначена за детска учителка на споменатата по-горе предучилищна група. Когато през лятото на 1960 г. откриха ОУ „Г. Кирков“, Койчева е преместена като детска учителка на предучилищна група в това училище. В средата на 60-те години, в сградата на дотогавашния Диспансер за туберкулозно болни, на ул. „Опълченска“, която преди 1944 г. е била частна болница на руския евреин-белогвардеец Бензиман е открита Детска градина „Жельо Манолов“. За неин първи директор е назначена Ал. Койчева. Тя не се съгласява да влезнат деца в сградата, докато не £ се направи основен ремонт, включително цялата вътрешна мазилка да бъде свалена и измазана отново. Основанията за тези нейни изисквания, които са удовлетворени са предишните предназначения на сградата. Няколко години по-късно издейства да се направи пристройка на сградата и нов кухненски блок. Детската градина под нейно ръководство стана една от предпочитаните в града. Като неин директор Александрия Койчева се пенсионира през 1978 г. Отличена е с медал на трудовата слава. През 60-те години, когато учих в Механотехникума, пътят ми за училище обикновено бе през кв. „Кулата“ и често се срещахме с моята детска учителка. При тези срещи тя много сърдечно се интересуваше за мен, за родителите ми, които познаваше. Имаше двама сина: Васил (р. 1947 г.) и Димитър (р. 1951 г.) По-малкият завърши Художествена академия – София, специалност „Керамика и скулптура“. По-големият – Васил, с който се познавахме добре, ми бе връстник, но за съжаление почина едва навършил 50 години, 10 години преди майка си, която почина през 2008 г. след продължително, тежко боледуване.
За Александрия Койчева ми е останала една снимка, направена на 07.11.1953 г. пред източния вход (откъм сегашната ул. „Славянска“) на сградата, където бе забавачницата. Тази снимка ми бе предоставена от Росица Христова, с която бяхме заедно в забавачницата. Учителката е на последния ред най-вдясно. Аз съм на същия ред 3-то дете от дясно, а 4-то дете е Росито. Най-долу клекнал е Николай Куцаров, по-късно известен инженер в „Арсенал“ АД. Над него, едрото дете, с остригана коса и знаменце в ръка е Тончо Христов – един от доскорошните (април 2000 г.) съсобственици на известната къща с вилен покрив, източно от „Розариума“. На първия ред, третото дете от дясно на ляво е Стайко П. Стоев, по-късно морски капитан далечно плаване.
ЗАРАТА ви запознава с книгата на Стефан Саранеделчев 164 КАЗАНЛЪШКИ УЧИТЕЛИ ОТ 50-ТЕ И 60-ТЕ ГОДИНИ НА ХХ ВЕК.
Стефан Саранеделчев е казанлъчанин, дългогодишен магистрат, чийто трудов стаж (поне по-голямата му част) преминава в Стара Загора.
