Казанлъшкият юрист Кънчо Курукънев, който през 50-те години е бил юрисконсулт на Околийския народен съвет с център града на розите си спомня с добро за тогавашния председател на този съвет Петко Влаев и за многото поуки, които е научил от него. Ето една от тях:
“Събра ни на съвещание и ни постави задачи да отидем из селата в околията да инструктираме по някакви въпроси кметовете. Те повечето по него време бяха хора без образование. Накрая на съвещанието Влаев каза:
„Имайте предвид, че Вие като отидете по места отивате с едно кантарче в джоба. С това кантарче, ще ги теглите какво знаят, какво могат, но не забравяйте, че те имат по
две кантарчета и в двата джоба, с които те също ще Ви теглят не по един, а по два пъти. Така, че умната, как ще се представите.“
Този негов съвет беше ръководна нишка през целия ми живот. Където и да съм работил, винаги съм знаел, че отсреща човекът ме тегли с два кантара”.
Стефан Саранеделчев: Страшна е тя в Стара Загора. Те ще те глътнат
Съветът за кантарчетата, разказан от К. Курукънев, ми напомня и за едно друго сравнение, което често държавният арбитър Б. Маринов ми е давал: ”От исковите молби и всичко писмено, което отправят до съда и арбитража юрисконсултите и адвокатите, като на сергия със зарзавати се вижда кой от тях какви знания има и какво представлява.”
С цялото си уважение към този мой учител, след като чух разказа на Курукънев бих го допълнил:
“А от съдебните и арбитражни актове също като на сергия със зарзавати два пъти по-ясно се вижда кой съдия или арбитър какви знания има и колко чини.”
ВСЯКА ТЕЗА ИМА АНТИТЕЗА
Кънчо Курукънев си спомня с добро чувство за своя преподавател от Юридическия факултет на Софийския университет ”Свети Климент Охридски” професор Несим Меворах. За него разказва следната случка:
”Като бях студент (началото на 50-те години на ХХ в. – б.а.), понеже нямаше платове, баща ми купи някаква мушама и ми бяха направили шлифер от мушамата. Разболях се
от воден плеврит и отсъствах от много лекции. В края на семестъра трябваше всеки професор да ми завери студентската книжка за редовно посещаване на лекции и семинарни упражнения. Отидох неизлекуван на лекция при проф. Меворах. Аудиторията беше препълнена и аз застанах до вратата, леко облегнат, така както съм облечен с мушамата. Меворах зададе някакъв казус и някой от колегите вдигна ръка да отговори на зададения от него въпрос. Аудиторията беше голяма и не можах да чуя какво говори колегата. По едно време спря да говори. Меворах си сне очилата, огледа се и вика: „Ей, там колегата с мушамата, до вратата, елате!“. Изтръпнах. Не знам казуса, отивам и за десетината метри до катедрата си мисля какво да му кажа. Той ме пита: „Колега, какво е вашето мнение по казуса?“. Какво, какво да измисля, му отговарям: „Аз напълно се солидаризирам с казаното от колегата.“ Той пак свали очилата си, погледна ме и каза:
„Абе, колега и аз се солидаризирам с неговото изказване, но Ви питам Вас утре като станете адвокат и се изправите пред съда, а отстрани е Вашият противник и той първо говори като ищец и развие правилно становище, Вие какво ще кажете на съда? Дали ще му кажете „Аз се солидаризирам с колегата“. Ами клиентът Ви, който стои зад Вас и Ви е платил, той какво ще каже? Запомнете едно: Всяка теза си има антитеза и Вие трябва да развиете антитезата на противната страна, за да оправдаете отчасти доверието на клиента.“ В този момент звънецът дрънна и аз нямах време да развия антитеза, а веднага си извадих студентската книжка и първи взех заверка за семестъра от проф. Меворах. Но тази негова поука ми е останала завинаги в съзнанието и е била една от водещите ми като практикуващ юрист”.
ЗАРАТА ви запознава със Стефан Саранеделчев – казанлъчанин, дългогодишен магистрат, чийто трудов стаж (поне по-голямата му част) преминава в Стара Загора, откъдето са и интересните истории, разказани в книгите му. Четете ТУК
