МИЛЕНА БАРЪМОВА
В пети и шести клас на ОУ „Хр. Смирненски“, през учебните 1958/1959 г. и 1959/1960 г. ни преподава математика (алгебра, планиметрия и стереометрия), но също така ботаника (в 5 кл.) и зоология (в 6 кл.). Родена е през 1932 г. в Казанлък и завършва Учителския институт в Стара Загора, специалност „математика, биология и химия“. След дипломирането си е разпределена да работи като учител в крайгранични селища. Там се запознава със съпруга си Тодор Атанасов – граничен офицер. През 1957 г. се установяват да живеят и работят в Казанлък. Имат син – Димитър.
Много строга, като повечето учители по математика, но не толкова със строгостта си, а със своеобразна тактика умееше да накара дори най-непослушните и неученолюбиви ученици да се подготвят сравнително добре за нейните часове.
Особено интересни бяха при нея часовете по ботаника и зоология. Често ни разказваше по увлекателен начин много неща извън учебния материал. Понеже още по онова време четях ежедневно до последната дума получаваните от родителите ми вестници, а и бях чест посетител на читалнята при Библиотека „Искра“, където четях и други ежедневни и периодични издания не можех да си обясня откъде тази жена черпеше такава богата информация. За разлика от днешното време, когато чрез интернет всеки може да научи много бързо хиляди неща, тогава преди 60 и повече години единствените източници на информация бяха сравнително ограничените по брой и обем печатни издания, както и българското радио (телевизия все още нямаше). Но надали Милена Баръмова е научавала информационните новости по българското радио, което имаше кратки емисии – само от 6 ч. до 10 ч., от 12 ч. до 15 ч. и вечер от 17 ч. до 23 ч. Поради това предполагам, че тази жена е владеела някой чужд език и от легални печатни издания и чужди радиостанции е обогатявала своята обща култура. Само предполагам, но е възможно да греша.
Стефан Саранеделчев: Казанлъшките учители – ГАНКА СТАНКОВА
За нея колегата ѝ Крум Бошнаков сподели, че е била много умна и изключително паметлива
Ще запомня Милена Баръмова и с първата двойка, която получих като ученик – по стереометрия в шести клас. В действителност от всичко, което съм учил по математика стереометрията ми е била най- любима. Но Баръмова успя да ме издебне в този злощастен за мен ден, който ще помня цял живот – 27 май 1960 г. Предния час по този предмет ме изпита и писа отличен. След това бе празникът на Светите братя, а се задаваше и краят на учебната година. Мислих си, че „нещата по стереометрия вече са уредени“ и концентрирах усилията си по други предмети, но явно Баръмова е имала други планове. За да илюстрирам, че помня почти по минути този ден, искам да припомня, че точно тогава бе първият от поредицата военни преврати в Турция. Военните начело с генерал Гюрсел свалиха правителството с премиер Мендерес, както и президента Баяр и наскоро след това ги екзекутираха. Него ден баща ми посвети свободното си време в слушане на новините по радиото и забрави да ме пита дали съм изпитван. Така първата ми двойка остана в тайна за родителите ми. Извинявам се за това отклонение, което няма нищо общо с Милена Баръмова. Но понеже вече писах, че тя имаше своеобразна тактика, през оставащите 19 дни до края на учебната година ме изпита още два пъти и след като тогава имах все отлични оценки, оформи успеха ми за срока, а и за годината като отличен.
В началото на учебната 1960/1961 г. Баръмова я преместиха в „Новото училище“ – ОУ „Г. Кирков“. За преподаването ѝ там си спомня Иванка Делчева (учила в същото училище от 1961 г. до 1965 г.): „Милена Баръмова – висока и много строга. Почти не се усмихваше. Преподаваше ми само една година един интересен предмет „Познание за човека“.“
След като Баръмова бе преместена в ОУ „Г. Кирков“, повече никога не видях тази учителка, за която е малко да кажа, че е оставила в мене прекрасни впечатления. Разбрах, че преди няколко години след дълго боледуване е починала при трагични обстоятелства.
Стефан Саранеделчев
ЗАРАТА ви запознава с книгата на Стефан Саранеделчев 164 КАЗАНЛЪШКИ УЧИТЕЛИ ОТ 50-ТЕ И 60-ТЕ ГОДИНИ НА ХХ ВЕК.
Стефан Саранеделчев е казанлъчанин, дългогодишен магистрат, чийто трудов стаж (поне по-голямата му част) преминава в Стара Загора.
