Стефан Саранеделчев: Казанлъшките учители – ИЛИЯ БАЛКАНСКИ

ИЛИЯ БАЛКАНСКИ

През учебната 1961/1962 г. в Първа политех­ническа гимназия „Н. Й. Вапцаров“ ми преподава и друг интересен учител, допринесъл за култур­ния живот на Казанлък – Илия Димитров Балкан­ски.

Останал е в съзнанието ми като много строг, почти винаги намръщен и мълчалив, но изклю­чително отдаден на предмета „рисуване“, по който бе учител. По онова време в старата сграда на бившето Казанлъшко педагогическо училище, където при разменни смени учиха учениците и на Първа, и на Втора гимназии имаше само четири специално оборудвани кабинета: по химия, фи­зика, биология и рисуване.

Стефан Саранеделчев: Казанлъшките учители – ИВАН ШИРОВ

Кабинетът по рису­ване, който се намираше в северната част на първия етаж на източното крило на сградата се стопанисваше от Балкански и бе сравнително добре обзаведен. Учителят се стремеше да ни запознае с някои основни пра­вила при рисуването, които намираше, че сме пропуснали да научим в предходните класове. Взискателен бе и към дисциплината, която при него никой и не си помисляше да наруши. Респектът идваше не само от едрата му леко прегърбена фигура и от намръщения му строг вид, а и поради това, че той не се поколебаваше да санкционира всяко отклоне­ние от поставените изисквания със забележки в ученическия бележник и дори с двойки. Например двойка грозеше всеки, който е дошъл в час по рисуване без подострен молив или с недостатъчно листове в рисувател­ния блок, или с непълен комплект от акварелни бои. Не знам защо, но към мен проявяваше някакво снизхождение. Освен това бях единстве­ният ученик от класа ни, който той избира няколко пъти като модел за рисуване от съучениците ми. Слагаше стол върху една голяма маса и върху нея ме изтипосваше да стоя 45 минути почти неподвижен. Първият път ми се стори интересно, но следващите пъти това ми стана досадно и неприятно. Особено, когато от своеобразен съклет започвах да мърдам, но учителят ми се скарваше.

Илия Балкански е роден на 10 март 1917 г. в Казанлък.¹ Негов по-го­лям брат е Ненко Балкански (1906 – 1976 г.), бележит български худож­ник, професор в Художествената академия – София и общественик.

Начално и основно (прогимназиално) образование Илия получава в родния си град, а средно в София. Участва във войната от октомври 1944 г. до май 1945 г. и е носител на орден за храброст. От 1946 г. до 1951 г. следва в Художествената академия и е един от учениците на друг беле­жит български художник родом от Казанлък – Дечко Узунов. От 1952 г. до 1956 г. води кръжок по изобразително изкуство към градския музей „Искра“. През 1956 г. е приет за учител по стенография в казанлъшките Първо и Второ средни училища. След образователната реформа от 1960 г. е редовен учител по рисуване в Първа политехническа гимназия, но води часове и във Втора политехническа гимназия.² След спечелен кон­курс през 1971 г. е назначен за преподавател в откритата в Казанлък през 1968 г. Художествена гимназия и работи там до пенсионирането си през 1981 г.

Илия Балкански бе и много скромен човек. Неговата непретенциоз­ност към облеклото и външния вид не бе като тази на повечето худож­ници. Тя идваше от самата му същност. Беше уважаван от своите мно­гобройни ученици от училищата и от кръжоците, които е водил, както и от колегите си, но никога не е демонстрирал своите умения и знания по какъвто и да е начин. Поради своята скромност, самокритичност и вът­решна придирчивост не е бил съгласен да представи своите произведения в самостоятелна изложба, както и да участва в общи изложби.

Почина на 3 юли 2003 г. в Казанлък.

Едва след неговата смърт, през май 2018 г. в Художествената галерия – Казанлък бе открита неговата първа и единствена самостоятелна из­ложба, посрещната с голям интерес от граждани и гости на града.

Илия Балкански бе женен за Тодорка Балканска (1918 г. – 2006 г.), дългогодишен директор на Библиотека „Искра“ – Казанлък, дъщеря на популярния през първата половина на ХХ в. казанлъшки фотограф, кул­турен и обществен деец Петър Арнаудов. Имат три деца: Тотка (1952 г.), Детелина (1954 г.) и Димитър (1957 г.).

За биографичните данни за Илия Балкански са ползвани и данни от монографията на Марин Добрев „Художниците на Казанлък“, изд. 2013 г., стр. 204–206.