Стефан Саранеделчев: Казанлъшките учители

МАРИН КАНДОВ

През първата половина на 50-те години на миналия век родителите ми поддържаха приятелство с интересното семейство на Жанда и Георги Жекови и по-специално с техните синове Иван и Благой.

Жекови имаха още едно дете – Николина, която по това време бе прогимназиална ученичка, а по-късно стана една от най-добрите български парашутистки – майстор на спорта с много рекорди и призови места на републикански и международни състезания. Иван, който се ожени някъде около 1954 г., пък е баща на станалата известна през последните 40-ина години модна дизайнерка Жана Жекова. При честите ни гостувания в дома на Жекови, който бе в квартал „Съралан“ понякога там виждахме друг приятел на семейството, чийто дом бе наблизо – тухлена къща на главната улица, точно срещу района на тогавашния животински пазар (сега там е ОУ „Чудомир“). Този мъж с малки мустачки, силен, но дрезгав глас, бе страстен пушач, весел събеседник и както се казва „добър моабетчия“.

Стефан Саранеделчев: Казанлъшките учители – ИЛИЯ БАЛКАНСКИ

След години, когато станах ученик в 3-то средно училище „Т. Юлиев“ забелязвах този мъж в по-голямата училищна сграда, където учиха гимназистите. Разбрах, че се казва Марин Кандов и е учител по география и биология. Когато при образователната реформа през лятото на 1960 г. закриха Трето средно училище и то остана само основно с паралелки от първи до осми клас, М. Кандов е преназначен за учител във Втора политехническа гимназия. По спомени на Екатерина Русева, Кандов преди периода на учителстването си през 1954 – 1960г. в 3-то СУ „Т. Юлиев“ е бил учител в Девическата гимназия и там също е преподавал география и биология.

Интересното е, че през есента на 1961 г. той ми стана учител по география в Първа политехническа гимназия „Н. Й. Вапцаров“, където имаше допълващи часове. Нито той си спомняше за срещите при Жекови години преди това, нито аз или родителите ми някой път са повдигнали този въпрос. В действителност нямаше и нужда, защото географията винаги ми е била един от любимите учебни предмети. Кандов обаче бе много по-строг от предишните ми учители по география от ОУ „Хр. Смирненски“. Много държеше да се учи същественото от преподадения урок. За целта още през първите часове ни каза, че когато учим урока, трябва да подчертаваме в учебника най- важното, което трябва да знаем. Така и започна да изпитва – всеки, който вдигне трябва да отиде при него с учебника си и той да се увери какво е подчертано. Ако няма подчертано – пише веднага двойка, а ако не е подчертано главното, то поне тройката е сигурна, но едва тогава започва истинското изпитване. Получаваха се много комични ситуации – много от небрежните ученици, едва в междучасието преди часа по география започваха усилено, безразборно да подчертават в учебника изречения от последния урок.

За Марин Кандов научих, че през младите си години е бил активен турист. Дори през периода 1948 – 1956 г. е един от най-ярките пропагандатори на туристическите идеи в Казанлък, организатор и водач на планински походи към ТД „Орлово гнездо“ – Казанлък. Дългогодишният гимназиален учител по руски език Стойко Стойков (р. 1929 г.) в разговор с мен през лятото на 2019 г. ми разказа някои спомени за Кандов: „Той беше голям приятел на баща ми свещеник Драган Стойков. Често се събираха на приятелска почерпка. Кандов беше част от една много задружна учителска компания на по-възрастни от мен гимназиални учители, между които Добри Попов – учител по география, Широв – по пеене, Дойков – по физика – тримата от Първа гимназия, Стефан Попов от Трета гимназия, Ненчев – учител по рисуване от Втора гимназия. Тази компания често ходеше в Куленската махала, в кръчмата на Чорито. Често ходеха и в ресторант „Москва“ да слушат оркестъра, в който вечер свиреше Иван Широв. (за тази част от спомените на Стойков вж. очерка за Ив. Широв – б. а.)

Моят приятел във Фейсбук Любомир Стаменков (р. 1941 г.) през март 2020 г. сподели, че през учебната 1968/1969 г. е бил назначен за учител по география в ОУ „Н. Ланков“ (сега „Чудомир“) да замества излезлия в продължителен отпуск по болест Кандов с прякор според него „Тарзана“. След този отпуск Кандов е работил в същото училище до втората половина на 70-те години.

За съжаление не успях да науча повече подробности за живота на този колоритен казанлъшки учител.