ЧАСТ ОТ УЧИТЕЛИТЕ ПРЕПОДАВАЛИ В ТЕХНИКУМА
ПО МЕХАНОТЕХНИКА И ЕЛЕКТРОТЕХНИКА – КАЗАНЛЪК през периода 1962 г. – 1970 г.
АНДРЕЙ КОРУМИЛЕВ
Той е учителят, който най-продължително време е бил заместник- директор на Техникума по механотехника и електротехника – Казанлък. Като такъв завежда работилниците, респ. учебната практика на училището от септември 1962 г. до септември 1979 г. Тих, дори може да се каже мълчалив човек, но с много сериозно, отговорно отношение към работата си. За него инж. Христо Гъдев не може да намери достатъчно изразни средства, с които да сподели голямото си удовлетворение от дългогодишната им съвместна работа:
„С Андрей се познавахме още от казармата в София. Аз бях в дивизионната работилница, а той на същото място в разузнавателната рота. Като постъпих в Механотехникума, той беше вече зам.-директор по учебната практика от две години и както се казва се хванахме ръка за ръка. Той бе един от най-добрите ми помощници. Отлично ръководеше цялостния учебно-производствен процес на работилниците. Аз дори много пъти съм казвал на останалите учители: „На Андрей няма да му казвате „заместник-директор“, а „директор на работилниците.““
Действително Андрей Иванов Корумилев си беше като директор на едно не малко производствено предприятие, но с отговорната задача да съчетава обучението всяка година на по 600–700 ученика с изпълнението на значителна по обем промишлена продукция.
Стефан Саранеделчев: Казанлъшките учители – СТОЙКО ПОПДРАГАНОВ СТОЙКОВ
Роден е на 07 юли 1933 г. в с. Шейново, Казанлъшко. Начално и прогимназиално образование завършва в родното си село, а после след конкурс е приет в казанлъшкия механотехникум. Завършва го през 1952 г. и се явява на изпит във Висшето военно-въздушно училище. Издържа изпитите с отличен, но за съжаление при медицинския преглед откриват леки проблеми в зрението му и това е причината да се прости с дългогодишната си мечта да стане летец. След тригодишна редовна военна служба, през 1955 г. постъпва на работа в Завод 10. Година след това започва дружбата му със Стефка Борисова Новакова. Стефка отива да учи агрономство в София, а с нея за столицата заминава и Андрей, който е приет за студент в Института за учители- специалисти. През 1960 година двамата се женят. Корумилев започва работа като учител по ковачество първо във Вечерния техникум, но малко след това е преназначен в дневния. Работата му впечатлява тогавашния директор на учебното заведение Иван Цанев и той през 1962 г. го назначава за заместник-директор по учебната практика. Понеже през 1979 г. се въвежда изискване заместник-директорите отговарящи за учебната практика в механотехникумите да са инженери, от септември на същата година Андрей Корумилев, въпреки образцовата си работа на ръководител остава само учител, включително неизменно е курсов. Като такъв оставя прекрасни впечатления в своите ученици, които до края на живота му го канят всяка година през май-юни на другарски срещи. Пенсионира се през 1995 г. – две години след навършване на пенсионната по него време възраст. След пенсионирането си се установяват със своята съпруга да живеят в с. Шейново, където поддържат образцово лично зеленчуково стопанство. Трудно преживява смъртта на Стефка и две години след нея – на 14 юли 2019 г. и той почива.
Стефка и Андрей Корумилеви имат две деца: Валентина – ветеринарен лекар и Иван – електроинженер.
Биографичните данни и снимката на Андрей Корумилев са предоставени от дъщеря му Валентина Андреева.
ЗАРАТА ви запознава с книгата на Стефан Саранеделчев 164 КАЗАНЛЪШКИ УЧИТЕЛИ ОТ 50-ТЕ И 60-ТЕ ГОДИНИ НА ХХ ВЕК
