ЗАРАТА ви запознава с книгата на Стефан Саранеделчев 164 КАЗАНЛЪШКИ УЧИТЕЛИ ОТ 50-ТЕ И 60-ТЕ ГОДИНИ НА ХХ ВЕК – ДОБРИ КАЛАЙДЖИЕВ
Роден е на 2 април 1938 г. в с. Александрово, Казанлъшка околия. Начално и прогимназиално образование завършва в родното си село, а през 1952 г. е приет в Техникума по механотехника и електротехника – Казанлък (ТМТЕ), специалност „топла обработка“. В първи и втори курс курсов ръководител му е Иван Коруджиев, а в трети, четвърти и пети курс инж. Илия Шарков, който изиграва много положителна роля за цялостното му изграждане като човек, а в бъдеще и като преподавател. Добри Калайджиев се дипломира като среден техник през 1957 г. След двегодишна войнишка служба е приет в Софийския институт за учители-специалисти и след дипломирането си там през 1962 г. е разпределен за учител по ковачество в ТМТЕ – Казанлък. Спомням си, че група от моята паралелка бяхме в един от първите му часове като преподавател. По нищо не личеше, че този млад, със здраво телосложение, рус мъж все още няма педагогически опит. Държането му бе като на дългогодишен учител. Самоуверен, знаещ и можещ той много добре обясняваше основните познания на ковачеството, след което всяко действие сам извършваше, показваше и при нужда повтаряше, потретваше. Към нехайните и недисциплинираните не се поколебаваше да бъде драстично прям и строг. По негови признания той е научил много не само за учителската професия, но и за много житейски въпроси от своя последен бивш курсов ръководител инж. Илия Шарков. Ценеше и наученото от предходния си курсов ръководител Иван Коруджиев. Специално за ковачеството и за преподаването по ковачество изпитваше благодарност към предходни учители по тази професия в ТМТЕ, като Лазар Стоичков (на чието учителско място след пенсионирането му постъпва), както и от майстора по ковачество Дечко Саранеделчев.
Стефан Саранеделчев: Казанлъшките учители – ГАНЧО ТОТЕВ
В свой спомен инж. Койчо В. Коев (завършил ТМТЕ през 1966 г.) споделя: „Моят мерак бе да стана ковач, но съвсем в началото на практиката ми по ковачество, когато бях в първи курс, трябваше да изковем чук, ама аз изгорих парчето. Калайджиев ми обясни спокойно, така и така, как да постъпя и от следващото парче успях да изкова хубав чук. Мисълта ми е как той (а и други от тогавашните ни преподаватели) разбираше къде „запецваме“ и намираше начин така да обясни нещата, че да научим и усвоим нужното.“
Добри Калайджиев работи в ТМТЕ до пенсионирането си през 1993 г. През този период е и курсов ръководител на няколко випуска обучаващи се по специалността „топла обработка“, като всички ученици са запазили за него най-добри спомени. Едновременно с преподавателската си работа води и извънкласни занимания на ученици по линията на Техническото и научно творчество на младежта (ТНТМ). Разработката „Ковани изделия“, на която е ръководител е между тези, които се представят най-достойно на окръжната изложба на ТНТМ през 1985 г.
Със съпругата си Димитринка Калайджиева имат три деца: най-голямата дъщеря Анка е завършила ТМТЕ и сега работи в Павел баня, синът Васил също е завършил ТМТЕ, а след това висше техническо образование и сега е началник-цех в „Арсенал“ АД – Казанлък, а най-малката – Румяна е детска учителка в Стара Загора
След пенсионирането си Добри Калайджиев се установява да живее в красивото средногорско село Турия – родното място на съпругата му, където поддържа като хоби своята професия – ковачеството.
